Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2008 19:25 - Българските жестове за ДА и НЕ
Автор: maev Категория: Други   
Прочетен: 4215 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 25.04.2009 22:51


Твърдим че при нас жестовете, които правим с глава за ДА и НЕ, са обратни на тези, които се ползват от останалата част от човечеството. Може да изглежда така, погледнато от вън. Но българинът не може да сбърка българското ДА и НЕ със „световното”, нито пък обратното. Защото това са различни жестове.   Обратното обаче не може да се случи – когато се сблъсква за пръв път с българските жестове, чужденецът не може да ги разпознае и може да вземе отрицанието за положителен отговор и обратно. Защото не улавя нюансите. Когато му обясня и покажа, той ги разбира. Вижда логиката в тях. В същото време е невъзможно да обясня защо употребяваме думата „сигурно”, вместо „вероятно”.   Конвенционалните жестове също се ползват в БГ. Наравно с нашите си български. Дори бих казал, че те са наши български също, защото се използват дори повече, особено в деловите разговори.   Ще разгледам два примера – 1.Потвърждаване / отхвърляне на информация и 2.Изразяване на съгласие / несъгласие. Могат да се разглеждат и други случаи - например на одобрение/неодобрение... Но тук намират място много индивидуални особености и понякога жестът с глава, като че ли губи смисъл, като носител на полезна информация. (примерно онова „даа! даа! дааааа!” при любовната игра...) Също и когато искаме да предотвратим нещо ужасно да се случи - Като че ли в този случай нещата са по-унифицирани. Крещим „Неее!”(като Кара Иван в „Козият рог”) без да движим главата. Или пък викаме „не-не-не-не-не!”, като въртим силно глава, както е прието по цял свят.   И така: І.Питат ме: „Ти ли направи това?” Трябва да отговоря дали това е истина или не.   (В казармата следва да се отговаря уставно, когато въпросът е зададен от висшестоящ: „Тъй вярно, г-н ...! Аз направих „това”!” или само „Тъй вярно!”  -„Съвсем не, г-н...!” Уставът на армията ни, не предвижда специални жестове с глава.)    1.Отговарям утвърдително.(„Да” или „Аз” – мога да наблегна още повече „Да, аз!”) Деловият вариант на жеста: – Кимвам с глава. Правя го еднократно(това е БГ варианта, докато чужденецът ще си клати главата многократно, за да покаже по-голяма категоричност), като ако искам да придам повече категоричност, повдигам леко главата нагоре, за да се получи по-голяма амплитуда, при движението й надолу. Почти винаги гледам събеседника си в очите – това прави отговора по-убедителен.   2.Отговарям отрицателно. Делово. „Не” може да е без жест, но може да е с въртене на главата, както е прието по света, а също и у нас. Амплитудата при този жест може да придаде по-голяма категоричност. Също и многократното въртене на главата.   3.Домашен вариант. Отговарям отрицателно. „Не” или „Цъ”, „Мкъ”– този отговор задължително съпровождам с жест на отхвърляне – повдигам рязко главата нагоре.Това е българското НЕ. За да придам по-голяма категоричност на отговора си, мога да наведа главата леко надолу, така при повдигането й нагоре, жестът на отхвърляне ще е по-категоричен.   4.Отговарям утвърдително, но по домашен или булеварден начин: – „Ъхъ!” или „Ммъхъ!” – Може да кимна еднократно. Но мога да го направя и многократно с много малка амплитуда. Главата просто потрепва. По този начин понякога изразявам  съгласие по въпрос, който не е съществен. Или когато вече съм давал отговор – сега потвърждавам с лек нюанс на досада, понякога скрита зад служебна или любезна усмивка.   Отговорът на горния въпрос може да е нюансиран с неувереност, учудвате, скромност, самоизтъкване, възмущение, недоумение, обида, насмешка... и какво ли не. Съответно в жестовете, тези нюанси могат дори да преобладават. Отделно, когато между питащият и отговарящият съществуват някакви отношения, някаква емоция (примерно най-обикновени влюбени), да-то и не-то могат да бъдат гарнирани не само с жестове но и със специфични мимики, които могат да бъдат разбираеми или абсолютно неразбираеми за останалите присъстващи.   ІІ.Питат ме „Ще направиш ли това?” Мога да изразя съгласие или не. (В армията, това може да си е чиста команда, а и не само в армията. Известно е че молбата на началника, си е чиста проба заповед.) 5.Отговарям утвърдително. Деловият вариант е  „Да” или „Да, ще направя това!” Жестът е кимване. Ако искам да придам повече увереност на питащия, мога дори да притворя клепачи. Мога да му дам да разбере, че макар и да е трудно, той може да разчита. А мога да го уверя, че няма да имам никакви затруднения, защото това, което поемам да свърша е нещо рутинно. 6.Отговарям отрицателно. Делово: „Не” . Жестът който ползвам е въртене на главата в равнина перпентикулярна на тялото, както е прието по света. Може да се придаде по-голяма категоричност „Не, в никакъв случай!” – по-голяма амплитуда ... или „Не, това не е по моите възможности...” с повдигане на рамене или с характерен жест с ръце. 7.В свободен разговор, отговарям положително. „Да” с жест на кимване. 8.В свободен разговор, когато става въпрос за нещо маловажно отговарям положително „Дааа!”,  „мм-ммм” или  „Ъ-хъъъ” с въртене на глава „по български”... или изразявам рутинно съгласие, само с обичайния български жест на въртене на глава. Именно това въртене е по-различно от приетото по света за НЕ. В него има движение на главата, както в равнината перпендикулярна на дължината на тялото, така и в равнина успоредна на тялото – поклащане на главата в двете страни.   Във всеки случай не може да ми мине през ума, при отговор ДА, да си въртя главата, както е прието по света за НЕ и да очаквам, че някой(българин) ще го схване като ДА. Или пък да започна да си клатя главата надолу-нагоре, както е прието по-света за ДА и да очаквам, нашего брата българина да го приеме за отрицание. Това според мен, е невъзможно.   Всъщност, може да се направи експеримент. Нито е сложен, нито пък изисква особени вложения. Води се разговор, заснемат се клипове с отделните характерните жестове. (Няма да се учудя, ако вече има публикации по въпроса. Преди време, една позната защитаваше дисертация на тема: „Кога бебето започва да прави БОЦ?”) 1.Въпроси, предполагащи отговор с Да или Не, се задават на анкетирания и се заснемат отговорите му, без да му се казва, че трябва да отговаря с жестове. 2.Задават се друга серия въпроси, като се прави изрична уговорка, да се отговаря само с жест. 3. Пускат се заснетите отговори на други анкетирани (чуват се само въпросите) - анкетираният си отбелязва, кое разбира – като ДА, кое като НЕ... сравнява се. При анкетирането се попълват лични характеристики -  според мен от значение са националността, дали човекът говори български език, но също така и възрастта и пола. Интересно ми е, да разбера дали има разлика във възприятията в зависимост от възрастта и пола. 

Анализът може да се окаже много интересен.    



Тагове:   дане,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viovioi - Започват да се налагат чуждите жестове.
09.02.2008 09:22
И се получва някакъв микс.
цитирай
2. maev - те са се наложили, според мен.
09.02.2008 12:10
Още в началото на 60-те години майка ми ме учеше, как да си клатя главата, заедно с ученето на официалния БГ език.

понякога може да се получи недоразумение - някой чужденец не разбрал.

Все пак това е една екзотика, нещо необичайно и предизвиква любопитство. Така че сигурно го пише в пътеводителите...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maev
Категория: Други
Прочетен: 919639
Постинги: 136
Коментари: 1343
Гласове: 3570
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031