Блогаре и блогърки, сега ще ви разкажа една малка история. Толкова малка, че се побира в една маршрутка. Една малка история, за една голяма... любов...
... 
  Добрева си тръгваше доволна. Беше прекарала уикенда при мен и сега щеше да пътува за нейния град.Беше ми приятно да съм с нея и се качих на маршрутката, да я изпратя до автогарата. Бях купил телевизор по случай първото й идване, но колата още не бях ремонтирал. Когато човек е с ергенска настройка, тези екстри не го вълнуват – кола, телевизор, мебели,... що за излишни тъпотии -  в панелката, която бях купил преди година, имаше само два матрака и две дървени табуретки. Бърлога.   Но понякога се налага да правим компромиси, заради една жена. Правех го с удоволствие. Мислех за нея, вълнувах се, когато я очаквах да дойде. Суетях се с каква кулинария да я изненадам, хващах се че съм забравил как изглежда и винаги се изненадвах, че е много по-хубава отколкото съм си я представял...   Изобщо – приятно е да си влюбен. И доста болезнено, когато се получават неизбежните конфликти. А Добрева, като подчертан козирог ги умееше тези неща. Първо ме обвини, че съм бил едва ли не непоправим егоист и съм искал целият свят да се върти около мен, но тя нямало да се върти като кученце, около мен, както аз ми се щяло. Обяснявах й, че всъщност картинката е точно обратната – именно аз съм в ролята на кученцето, пък тя е дамата, но... на жена човек не трябва да се обяснява... освен в любов. Постави ми условие, да й говоря в прав текст, за да разбирала, кога говоря сериозно и кога се шегувам. Приех, макар че това би ме направило най-скучния човек на света. Вярвах че с времето ще се научи – тя е умна жена! Тъкмо си мислех, че всичко е ок, когато ми се обади: „Маев, повече няма да ти идвам на гости! Никога!” И защо? Беше ме попитала за жената, която преди съм обичал и от начина, по който е прочела мейла си направила извода, че още я обичам. Добре де, обичам я, но не по начина по който ти си мислиш– а и защо трябва да се правя че я мразя?! Казах й че е примитивна и това преля чашата. Всъщност го казах с много любов! Всичко това определено ми харесваше – целият примитивизъм и директност, яснотата и категоричността, на която аз не бях способен. Но това „никога”... от устата на Добрева, това звучеше като присъда! Бях увесил нос – на празника на жената(8-ми март) й пратих само един смс, колкото да не дам да се разбере, че съвсем ми е свила сърмите и поканих Калина, да купонясваме.   Толкова години, никога не бях купонясвал така на този празник. Във вихъра на купона, не съм чул, че Добрева ми е пратила смс - отговор....   ... И пак се проявих като кученцето, на което трябваше само да подсвирнат за да почне да си върти опашчицата...   Че като настъпи една хармония!...Стой, та гледай!  Стигна се до там, да ми пише: „Маев, вече втора седмица не сме се карали! Не знам дали е на хубаво, но не ми се вижда нормално. Да не си болен?” Господи каква загриженост!   И ето - Добрева отново идва у нас... но не на гости! – да не си помисли някой, че се е отметнала от думите си – тя си идва вече, като у дома си! Аз разбира се съм щастлив и всичко това ми доставя огромно удоволствие...   И ето ни в маршрутката, гушнати – пълна идилия, да се разплачеш от кеф! Мъркаме си разни глупости... Кагото изведнъж чувам: „Маев, не искам да правим сватба, просто се разписваме, съвсем скромно.” (!!!)   „Моля?!” – Казах го на доста висок глас и леко се отдръпнах, за да я фокусирам. До момента не бяхме си говорили за брак. Беше минала само година от развода ми, за да си мисля отново да се женя. И изведнъж това... Господи, какво безочие!   Сега вече щях да я направя на салата! Дойде и моят звезден час! Благодаря ти Боже!   „Че кой ти е правил предложение за женитба, бе Добрева, че да ми говориш за сватба?” Вече говорех на висок глас, а малкото хора в маршрутката утихнаха и се приготвиха за шоуто, което се заформяше. „Ама ти наистина ли, на мен, ми излизаш с такива примитивни номерца от селски вечеринки?! На глупак ли ме правиш или ме имаш за изкукал дядка?!” „Не може ли по-тихо, Маев? Защо трябва всички да ни слушат?!”... „Не може! Всички трябва ди ни слушат, за да видят какво е дебелоочие и нахалство! Да видят какво е провинциален примитивизъм! Така ли те е учила майка ти бе, Добрева?! Снощи ми се искаше да я похваля, че не си е губила времето с теб, а сега да ми сервираш това!”  „Стига дее! Моля те, не бъди задник!” – Добрева се опитваше да смекчи нещата. Знаеше, какво удоволствие ми доставя когато ме нарича задник, но сега нямаше да може да ме размекне! Не!   Изглежда разбра това,млъкна, с надеждата и аз да направя същото. Явно се чувстваше неловко, но сама се навря в това положение. „Аз си мислех, че ме обичаш безкористно, а ти просто искаш да се отървеш от моминството... от титлата „госпожица”! Само ще те предупредя, Добрева, че няма да стане на твоята! Защото ми писна!” Продължих монолога си с подчертана театралност. Сцената на МТМ(Малък театър в маршрутка) ме вдъхновяваше. Добрева се правеше че се любува на столицата, усмихната, както винаги прекрасна. Наближавахме автогарата. „И кво, толкова ли искаш да се жениш?! Това ли ти е зорът, високата цел в твоя живот?!” не спирах аз. „Че защо да не искам. Ти не искаш ли?... Имаш време да си помислиш хубаво, преди да отговориш!”  Добрева започна да се приготвя за слизане.   Това си беше вече сериозно и не биваше да отговарям автоматично. Трябваше да постъпя отговорно: „Не съм казал, че съм против брака! Но съм категорично против това да се прави без тържество, с някакво скромно, мизерно подписване! Жена, като теб заслужава голяма сватба, Добрева! И бих се постарал да направя такава, доколкото ми позволяват възможностите!”   - Добре е един мъж понякога да покаже, колко е категоричен и безкомпромисен. В този момент аз бях точно такъв и Добрева не можеше да не се респектира!   Усетих как напрежението в маршрутката спадна, хората въздъхнаха с облекчение.   „Маев, постарай се навреме да ми направиш предложение!” Опнах чело и се готвех да я с’ям за нахалството, но тя продължи: „В смисъл, преди да се е оказало, че съм бременна...” Поглеждам я въпросително: „Да не бии?!...” „Спокойно, Маев, няма нищо! Но за теб ще е по-добре!....” 
Замислих се, защо пък да е по-добре... После се укорих, за това еретично съмнение, когато чух любимото ми „ Айди!” – време беше да слизаме.

Има ли продължение ? Как искам, като разглезено дете....

историте, които следват или я предшестват биха могли да представляват интерес.

:))

Ха честито!

Аз си мислех,че азсъм предложила брак.А просто пратих безгрижен смс"Ако някой ден се оженим,нали ще е като във филм на Костурица"-Ммм,речено сторено.Беше като във филм на Костурица,сега обещавам и развода ще е издържан в такъв стил:))))Ама,случва се,какво да се прави.много щастие ви желая:)))))

1 мерси

:)))
Развесели ме!

Леле и са взьомнахте ли? Приятел ако ти е станало напечено, може да прескочиш до Враца за некоя чашка. Даже има къде да преспиш!

И това "Айди" ми дойде в повече.
Това на снимката ти и дамата на вашата сватба ли сте?
Не ми казвай - Да-
че ще престана да те чета.
Хи-хи

Да фото от сватбата. Нарочно го сложих - така историята направо те хваща за... гърлото...
:)
Но това далеч не е всичко...
Както и да е, предпочитам да знаеш истината в суров вид...
поздрав

тя е едно такова философско пониятие.
А продължението ?????????????
В очакване сме-
и "хванати за гърлото"....