Прочетен: 5801 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2015 18:45
„Марков… Флориан Марков.“ - така се представи човекът на моя възраст, който работеше в т.н. „скален манастир“. Не бил влах, бил кръстен на баба си Флора – македонка. Бил 54-ти набор, пещерняк – причината да е тук на тези надвиснали скали.
Не ни остави да се чудим на „нещото“, малко по-голямо от кучешка къщичка – което не ни се връзваше на табелката „Скален манастир „Св.Марина“. Попита ни имаме ли време, защото може да ни разказва много неща. Казах му че времето е наше.
Флориан пред манастира „Св.Марина“
Бяхме тръгнали да видим пещерата „Проходна“ – видяхме я… заслужава си да се види. Има два големи отвора, като отвори на маска, домино. От тук фантазиите – Очите на дявола, Очите на Бог… неща, които са далеч от усещането, което човек има вътре. Не бяхме сами, имаше още една двойка – младата жена постоянно пробваше акустиката на пещерата, а мъжът, доста по-възрастен правеше снимки – като мен. Вътре прелитаха скални лястовици и скални гълъби и влизаха в някакви дупки по тавана.
Обичайната картинка от пещерата Проходна - Доминото или маската на Зоро. Очите на Бог или Дяволските очи.
Нямах усещането, че някой ме гледа, че съм на някакво супер стециално място – просто уникално красив природен феномен. Другия път като дойда тук, ще се кача горе на отворите, за да видя каква е гледката от там.
Покрай пътеките се срещат едва забележими циклами
Срещнахме една група на изхода на пещерата – там отворът е по-нисък – около 20-30 метра. Една от жените препоръча да минем покрай другите пещери – имало още две – и да слезем долу до реката – имало беседка и хубава гледка към Националния Пещерен Дом(НПД), който е най-отгоре… вграден в самата скала. Имало и скален манастир, но тя не била ходила там.
Флориан можеше да е един от тези рибари - да си цъка рибка и да не подозира, че в скалата под Националния пещерен дом има скален манастир
Това се оказа точно така – долу р.Искър прави завой има праг, през който може да се преджапа. По него бяха нагазили рибари.
Пътя към манастира е достъпен, за което е положен много труд, а и средства.
Започнах да търся пътечка директно към пещерния дом, за да не обикаляме през пещерите – такава имаше разбира се – заизкачвахме се. Стръмничко, но не е кой знае какво – денивелацията да е 100-150м.
Тук би било невъзможно да се премине без такива платформи
Горе имаше табелки. Почти бяхме стигнали, но… поехме по табелката – Скален манастир „Св.Марина“. Бяха се погрижили да направят дървени платформи, мостчета и парапети, без които достъпът до мястото не би бил възможен. По едно време се оказа че няма дървени платформи… зачудих се как ще минем – тогава едва забелязах металните въжета, които опасваха пътечката и за които човек може да се хване.
Понякога и стоманените въжета са достатъчни
И ето ни до самото място – ограда със сводеста врата и съответния надпис, вътре – миниатюрна църквичка. Двама младежи и една млада жена полагаха труд. Имаше и 11 годишно момче, което също помагаше – както се разбра не само с труд но и с идеи.
Манастирът си има ограда. Вътре църкве с размери около 2 х 3м
Флориан не спира да разказва - за манастира, за околността, за историята за природата.
Неволно ти минава през ума, че може би мястото на този човек е отсреща - в Психодиспансера Карлуково. Той определено не действа рационално.
Диспансерът - построен върху манастирска земя. Над него в скалите е скален манастир...
Преди да поемем обратния път, при нас дойде Флориан…
Разказваше увлекателно, но в някакъв момент ти минава през ума, че не е обикновен човек... Направо си е луд. Посветил се на възстановяването на този „манастир“ и други такива от... 1972г.! Сметнах, че на практика това е целия му съзнателен живот. Преди да задам гласно въпроса – какво толкова има в тази църквичка, ми показа снимки, в какво състояние е била през 30-те години на миналия век, и как е била разрушена от иманярите през соца.(Определено беше подготвен – имаше едно дебело албумче със снимки, което бързо отгръщаше на точното място.) Не било просто да построиш някаква църквичка на мястото на старата – трябвало да има проект, да имаш представа, как е била украсена вътре… Обикалял много скални църкви из Балканите, и намерил в Македония някаква, която била много подобна, като стил и изпълнение – но запазена почти изцяло.
Младежи доброволно и безплатно се трудят - не спряха да работят докато Флориан ни разказваше.
...И без оглед на това, че е свят църковен празник. Просто нямат друго време, освен почивните дни.
Укрепва се дворчето, правят се тераси
Нямахме представа, колко време ще ни разказва този човек.
След това започна да разказва за историята на това място, за която правилно предположи, че си нямаме и хабер от понятие. Така си беше – бяхме дошли да видим Проходната пещера и да си изтапаним „Очите“ във фейсбука.
Показва стенописи-графити, открити в някои скални манастири. Разказва за най-древната рисунка в света - на 50000 години - открита в Темната дупка.
Показва ни църквата на манастира- между четирите бора - единственото запазено от него в Психодиспансера. Нови корпуси се строят, за да отговорят на нарастващите нужди на народа.
Преминаваме към римската епоха - онази скаличка над бялата постройка не е скала, а е остатък от римска крепост...
Увеличено се вижда по ясно, че е градеж.
Това пък е постеницата на манастира „Св.Марина“ - обособено помещение за един човек - да се изкатери там и да си пости... Да не би някой или нещо да го смути!
Обикновено подобни разкази започват от античността – траки, скити, римляни и византийци – после турското робство по познатата схема.
Флориан започва палеонтологически – „Тези пещери са били населяване преди милион и половина години!“ – френски палеотнолози били намерили следи… Зачудвам се – Кроманьонският човек май беше на около 40к …
„Тук е намерен най-стария артефакт – на 50 000 години!“ „Преди ледената епоха?“- пиша се компетентен. „Преди няколко ледени епохи!“ – уточнява домакинътт - ... подобие на рисунка направена от човек в скалите – имало копие в Археологическия музей в София. През последните 45 години не съм влизал в този музей – вероятността да го направя през остатъка от живота си е малка. Ще видя в Гугъла, рекох си. (не открих нещо такова, но ще продължа да търся)
Показва ни други дупки - това пък бил скалният манастир "св.Николай" на две нива. Тук са се спасявали Карлуковци от кърджалиите на Осман Пазвантоглу. Тук е намерил подслон Софроний Врачански.
Нямаше въпрос, на който този човек да не отговори, като отговаряйки на всеки въпрос даваше още неподозирана информация, която пораждаше други въпроси.
За разлика от други манастири, които не пускат с фотоапарат или искат пари - тук фотографирането е разрешено. Вижда се до къде е запазената стара оригинална стена, с неясни рисунки по нея.
За да се изрисува това, са били нужни години проучване, за да се разбере стила на стенописите, на базата на запазени снимки и от подобни скални манастири от същата епоха
По някое време се хващам, че го гледам със съжаление, защото се е хванал да върши нещо от което няма смисъл. Защото макар да му е отнело толкова време да строи има още доста работа, защото след като се изрисуват иконите, трябвало и да бъдат състарени изкуствено по някаква технология за да изглеждат, като оригиналните.
Над манастира на скалата е поникнало това дърво. Помислих си, че този Флориан е като това дърво там. Мислиш си как ли се крепи на скалата, но всъщност то крепи скалата да не се ерозира
А и когато бъде завършен някой трябва да го стопанисва и поддържа. Питам го ще има ли тук, поп или монах, който да се грижи и да прави служби – бил водил разговори – имало определен някакъв млад поп, който да идва в събота и неделя. „Значи ще му осигурите ток, вода и wifi?“… „Е чак wi-fi...“ … но другото щяло да бъде осигурено.
Дали един поп или монах гастрольор ще полага грижите, които са нужни – съмнявам се! Хората не ценят чуждия труд – приемат като даденост направеното от друг, като нещо от което могат да се ползват, но не като нещо за което да се полагат грижи и да развиват.
Гледката от Националния пещерен дом е красива. Но самият дом не е направен добре... и това не може да се оправдае с липса на пари.
За този манументален кич в НПД, някой е платил доста. И за проекта на Флориан се намират парички, но... трудно.
Плановете на Флориан включват освен църквата, да имало и малка магерница - тук да идват хора, да се правят курбани, защо не и венчавки… (!)
Не съм сигурен, че успявам да скрия умилението и иронията си, но той продължава да си говори - един час мина неусетно и се опитвам да се откъсна от историята и да се ориентирам към изхода…
Питам го тези младежи, негови деца ли са? – не били роднини. Просто ентусиазирани от идеята.
Нямаше за къде да бързаме. Но реших, че е време да си тръгваме, защото не бях убеден дали този вид лудост не е заразна.
В близост се намира тази кариера за чакъл, а по-нагоре има действаща кариера - тъй нужни за могат да се строят панелки и магистрали. Шумът е оглушителен, наоколо всичко е в бял прах... А там горе и в дясно....
...Там са едни невероятни скални пирамиди, за които май не съм чел в пътеводителите - тях никой не ги брои за природен феномен.
На този човек едва ли му трябват някакви колосални суми – нещата са почти завършени, но пари ще намери - обикновено счетоводителите са наясно как се търсят пари и са оправни хора.
От НПД са му пуснали електричество, възможно е да му помагат и като организация – Флориан е пещерняк и вероятно и другите работещи в манастира са такива, а не просто вярващи миряни. (Помага му и ордена на Тамплиерите - пише го на сайта им... ) Но като гледам, самият Национален пещерен дом не е кой знае какво. Вътре е чисто има ресторант, но определено има какво да се желае, като естетика, като стил, като нещо, което да се вписва и да хармонира с околната природна красота.
Пожелаваме на Флориан успех в каузата. Определено имаме намерение да дойдем пак.
Дано църквичката да стане готова и да продължи да съществува поне още толкова векове, колкото е съществувала.
17 август 2015г София
Тагове:
https://www.facebook/maev.dd/media_set?set=a.1003749873003771.1073741836.100001063023637&type=3&pnref=story
... има нюанси - все пак във фейса рядко някой гледа повече от една снимка, или няколко секунди на клип - човек може да си позволи по-малко самоцензура. :)