Постинг
07.12.2007 13:09 -
Desktop background- какво говори той за теб?
Автор: maev
Категория: Технологии
Прочетен: 16350 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 19:30
Прочетен: 16350 Коментари: 12 Гласове:
0
Последна промяна: 29.04.2009 19:30
Провокиран от danyolka - един пост за десктоп картинките. http://danyolka.blog.bg/viewpost.php?id=139983 в който си позволих да коментирам в стил на "астролог" от Канал2000 :)
Не съм запознат с теорията на desktop background – предполагам, че има някакви начини да избереш точно подходящите за теб... Добре е човек да има някакви познания, за това кое как въздейства, защото понякога без да усещаш, картинката която си избрал те уморява. И това не винаги зависи от качествато, фокусирането. Понякога може картинката много да ти харесва, но да те разсейва.
Мислил съм си, че е въпрос на свикване – слагаш си нещо и в началото му се радваш и му обръщаш внимание. Постепенно свикваш и не ти прави никакво впечатление. Но не съм убеден, че е така.
Освен това съвсем резонно е да си поставиш различни картинки на служебния компютър и на домашния. При втория трябва да се съобразяваш с вкусовете на другите в къщи или просто да приемеш техния избор – ако влизате с едно потребителско име.
Не съм привърженик да поставям на служебния си комп картинки от подобен характер, макар че едва ли ще се уморя да ги гледам, - това са любимите ми същества...
...
Много от колегите го правят – на десктопа са картинки на децата си, на съпруги или приятелки. Когато се налага да отида до работното място на съответния човек изпитвам неудобство да гледам към монитора му... като че ли е нещо много лично, дори интимно... Разбира се това има и някакво предимство, че можеш да го заговориш, за картинката, което понякога е разведряващо... Като повод за разговор могат да служат и картинки на които е сниман самият ти колега –събира камъчета на някое екзотично място, или като спомен от последната отпуска или купон. Като тази например...
Но когато на кортинката е домашен любимец или любимият автомобил, трябва да се внимава, защото разговорът може да продължи неопределено време...
Някои картинки представляват просто някакъв фон, някакъв десен с преобладаващ цвят, който носи някаква емоция или създава някакво настроение. Обикновено това са снимки на цветя, на листа...
смокиновите листа са много идейни...
в зависимост от сезона...
или пък това
Други картинки пък определено носят настроението в себе си – примерно този кучешки поглед ме настройва философски...
Гъбата ме кара да си мисля, че дори един паразит може да бъде много красив... А патиците на фона на мъгливото езеро, са нещо което допринася за някакво спокойствие и равновесие... поне за мен...
а може и нещо шеговито
Това ми го прати Ема... много е свежарско...
Пейзажите са нещо много подходящо. Далечината на хоризонта създава усещането че очите си почиват... А освен това има разни „подробности от пейзажа”, които понякога откриваш по-късно и ти става интересно.
Преди години мой колега, Фози, си постави на десктопа тази снимка, която му подарих – изглед към реката Хъдзън, от Манхатън.
Каза, че ще я държи, за да му напомня, че трябва да се махне от Тази страна. Сега е в Канада. За известно време си бях поставил тази – „близнаците” заснети от легнало положение. След погрома я махнах – настроението което носеше беше друго... неволно си мислех, че ето на, ако отново отида там, тях няма да ги има... Дълги години на десктопа ми беше ето това цвете....
Подари ми го влади и се влюбих в него. Съчетанието на цветовете, тяхното преливане е невероятно. Самото цвете, като че ли има някаква физиономия и е като живо – гледа те и „аха да проговори”!! И сега бих го държал но е старо – може би от 2000 или 2001г. – излиза размазано на голям монитор. В момента съм със един от „стандартните” пейзажи, които вървят с Win-Vista- река минаваща покрай планини, може би от Китай или Виетнам... Да оставиш картинката, която ти е инсталирал администратора, може да означава разни неща – например липса на време, мързел(моя случай), незаинтересованост... Разбира се това може да се тълкува и като дисциплинираност и придържане към правилата на фирмата. Друг е въпроса, че къртинката определено ми харесва, в нея има всички тези елементи на пейзажа, за които говорих – изглежда интересно в общ план. Но има и подробности, които на пръв поглед не се виждат, и които също са интересни... ако човек има време да гледа.
Прави ми приятно впечатление, когато един служител, независимо дали е програмист или чиновник си създава работна среда – някакъв комфорт. Приемам го като заинтересованост към работата, създаване на желание за работа: Подрежда си нещата с които работи, иконите на монитора, поставя на удобно място телефона, или си поръчва слушалки, за да слуша музика докато си бачка... И накрая нещата, които са само за кеф – бекграундите, скрийнсейвърите... А също и разни предмети – една млада колежка е наредила на работното си място над 40 човечета – може и да са над 50... При други има плюшени куклички, фотоси, кристали, купи от спортни състезания, дипломи, грамоти и други... Да не говорим за цветята(в саксии)... а някъде има и декоративни рибки... Тези неща излизат извън представите ми за работно място.
За мен не е нормално, човек да не промени нищо в работното си място от момента на настаняването си там. Някъде има успешни опити за унификация на работното място – обикновено когато се работи с хора, напр. на гише. Тогава цялата лична информация се зарежда от сървъра и можеш да работиш от всеки компютър. Някъде това се налага умишлено за да не се появи „уседналост” в работещите и усещането за „свое” работно място, свой компютър. А чрез йерархичност в системата за достъп, на практика може да се забранява на служителя да държи лична информация на компютъра или сървъра (по-горния в йерархията има достъп „read only” до файловете на подчинените си) – в някои случаи това е уместно.
Тогава фирмената политика може да изисква за бекграунд и скрийнсейвър да се ползва логото на фирмата или на някой от основните продукти...
...
Много от колегите го правят – на десктопа са картинки на децата си, на съпруги или приятелки. Когато се налага да отида до работното място на съответния човек изпитвам неудобство да гледам към монитора му... като че ли е нещо много лично, дори интимно... Разбира се това има и някакво предимство, че можеш да го заговориш, за картинката, което понякога е разведряващо... Като повод за разговор могат да служат и картинки на които е сниман самият ти колега –събира камъчета на някое екзотично място, или като спомен от последната отпуска или купон. Като тази например...
Но когато на кортинката е домашен любимец или любимият автомобил, трябва да се внимава, защото разговорът може да продължи неопределено време...
Някои картинки представляват просто някакъв фон, някакъв десен с преобладаващ цвят, който носи някаква емоция или създава някакво настроение. Обикновено това са снимки на цветя, на листа...
смокиновите листа са много идейни...
в зависимост от сезона...
или пък това
Други картинки пък определено носят настроението в себе си – примерно този кучешки поглед ме настройва философски...
Гъбата ме кара да си мисля, че дори един паразит може да бъде много красив... А патиците на фона на мъгливото езеро, са нещо което допринася за някакво спокойствие и равновесие... поне за мен...
а може и нещо шеговито
Това ми го прати Ема... много е свежарско...
Пейзажите са нещо много подходящо. Далечината на хоризонта създава усещането че очите си почиват... А освен това има разни „подробности от пейзажа”, които понякога откриваш по-късно и ти става интересно.
Преди години мой колега, Фози, си постави на десктопа тази снимка, която му подарих – изглед към реката Хъдзън, от Манхатън.
Каза, че ще я държи, за да му напомня, че трябва да се махне от Тази страна. Сега е в Канада. За известно време си бях поставил тази – „близнаците” заснети от легнало положение. След погрома я махнах – настроението което носеше беше друго... неволно си мислех, че ето на, ако отново отида там, тях няма да ги има... Дълги години на десктопа ми беше ето това цвете....
Подари ми го влади и се влюбих в него. Съчетанието на цветовете, тяхното преливане е невероятно. Самото цвете, като че ли има някаква физиономия и е като живо – гледа те и „аха да проговори”!! И сега бих го държал но е старо – може би от 2000 или 2001г. – излиза размазано на голям монитор. В момента съм със един от „стандартните” пейзажи, които вървят с Win-Vista- река минаваща покрай планини, може би от Китай или Виетнам... Да оставиш картинката, която ти е инсталирал администратора, може да означава разни неща – например липса на време, мързел(моя случай), незаинтересованост... Разбира се това може да се тълкува и като дисциплинираност и придържане към правилата на фирмата. Друг е въпроса, че къртинката определено ми харесва, в нея има всички тези елементи на пейзажа, за които говорих – изглежда интересно в общ план. Но има и подробности, които на пръв поглед не се виждат, и които също са интересни... ако човек има време да гледа.
Прави ми приятно впечатление, когато един служител, независимо дали е програмист или чиновник си създава работна среда – някакъв комфорт. Приемам го като заинтересованост към работата, създаване на желание за работа: Подрежда си нещата с които работи, иконите на монитора, поставя на удобно място телефона, или си поръчва слушалки, за да слуша музика докато си бачка... И накрая нещата, които са само за кеф – бекграундите, скрийнсейвърите... А също и разни предмети – една млада колежка е наредила на работното си място над 40 човечета – може и да са над 50... При други има плюшени куклички, фотоси, кристали, купи от спортни състезания, дипломи, грамоти и други... Да не говорим за цветята(в саксии)... а някъде има и декоративни рибки... Тези неща излизат извън представите ми за работно място.
За мен не е нормално, човек да не промени нищо в работното си място от момента на настаняването си там. Някъде има успешни опити за унификация на работното място – обикновено когато се работи с хора, напр. на гише. Тогава цялата лична информация се зарежда от сървъра и можеш да работиш от всеки компютър. Някъде това се налага умишлено за да не се появи „уседналост” в работещите и усещането за „свое” работно място, свой компютър. А чрез йерархичност в системата за достъп, на практика може да се забранява на служителя да държи лична информация на компютъра или сървъра (по-горния в йерархията има достъп „read only” до файловете на подчинените си) – в някои случаи това е уместно.
Тогава фирмената политика може да изисква за бекграунд и скрийнсейвър да се ползва логото на фирмата или на някой от основните продукти...
Коя е Урсула фон дер Лайен
Христяндемократите избират между Вулф и ...
Гугъл взима бележки от Bing - фонови изо...
Христяндемократите избират между Вулф и ...
Гугъл взима бележки от Bing - фонови изо...
1.
slav81 -
Коментари
07.12.2007 13:11
07.12.2007 13:11
Няма коментари
цитирайв смисъл, че хората имат различни предпочитания и могат да ги споделят:)
цитирайче идеята с десктоп-тълкуването тръгна от bambola! :-)
Аз си персонализирам работното място с едно малко маймунче-играчка- изглежда детинско, но съм си сложила знака!
цитирайАз си персонализирам работното място с едно малко маймунче-играчка- изглежда детинско, но съм си сложила знака!
... това означавало мъдрост!!!
цитирайМоя десктоп е зарит с икони :) така се чувствам организиран :)
Иначе снимките и предложенията ти са страхотни :)
цитирайИначе снимките и предложенията ти са страхотни :)
на бюрото ми, де, освен компютъра и папките е снимката на сина ми.
Това ми стига като стимул и ми е все едни каква е картинката на Desktop-а ми.
У дома е онази класика с водичката и островчето с палмички ли са...
Сега се замислих утре да си поиграя и да си метна нещо по....
цитирайТова ми стига като стимул и ми е все едни каква е картинката на Desktop-а ми.
У дома е онази класика с водичката и островчето с палмички ли са...
Сега се замислих утре да си поиграя и да си метна нещо по....
и честит Осми декември на тези, които го празнуват:)
цитирай
8.
eien -
Различните марки и форми на часовниците, говорят също за притежателите им,
12.12.2007 12:35
12.12.2007 12:35
както и за онези, които отказват да носят такива!
Мисля че е така и с десктопа на притежателите на компютри - зарити с икони, пощадени, икономични, пъстри, с предпочитани снимки, закачки....и също такива, които ненавиждат картинки и каквото и да било като бекграунд.
Чувала съм, че последните били хората с най-оригинални идеи.
цитирайМисля че е така и с десктопа на притежателите на компютри - зарити с икони, пощадени, икономични, пъстри, с предпочитани снимки, закачки....и също такива, които ненавиждат картинки и каквото и да било като бекграунд.
Чувала съм, че последните били хората с най-оригинални идеи.
9.
анонимен -
интересно
14.12.2007 14:58
14.12.2007 14:58
Темата е много интересна-наистина десктопа може да говори за човека. Любопитни наблюдения... Аз имам една иконка до комп. и една месингова фигурка на мускетар - смесване на стилове-кич,както ни учи многоуважаемия пръдлью Сапарев.
цитирайще ти споделя нещо от моето "тъмно" минало. Преди доста години бях комсомолски секретар на комсомолската организация на института, в който работех(около 600 прекрасни комсомолци). В комсомолската стая можеше да се видат портретите на Ленин, Горбачов и... Папа Йоан Павел...(донесох го от Полша)
Че, го нямаше, имаше биографична книжка на един от шкафовете - Кубинската революция, за мен беше нещо много мотивиращо, а живътът на Че Гевара е нещо, което може да служи за пример. (знам че сега се опитват да го изкарат хладнокръвен убиец)
цитирайЧе, го нямаше, имаше биографична книжка на един от шкафовете - Кубинската революция, за мен беше нещо много мотивиращо, а живътът на Че Гевара е нещо, което може да служи за пример. (знам че сега се опитват да го изкарат хладнокръвен убиец)
11.
анонимен -
hey taq snimka s jultite lista s1m q ...
29.01.2010 02:04
29.01.2010 02:04
hey taq snimka s jultite lista s1m q pravil prez 2OO9!!! wtf
цитирай
12.
анонимен -
cr-paolelli@bol.com.br
18.03.2011 14:13
18.03.2011 14:13
NAO DESTRUA A NATUREZA
цитирайТърсене