Автобусът тръгна от манастирите край Иваново... Бяхме впечатлени от невероятната природа и дори от самата идея да се построи манастир в скалите издълбани от реката. Като че ли Джуниър се зарадва повече от шарените птичета, които кацаха наблизо и най-вече от торния бръмбар, който открихме. Мъжественият бубулечко, упорито си търкаляше топченце, в което любимата му ще си снесе яйцата...      ...Отново минахме покрай фермата със щраусите, после излязохме на прав път през Дунавската равнина – много типичен пейзаж с големи ниви, дерета обрасли с върби и храсталаци, всичко толкова зелено и свежо, колкото може да бъде само в началото на юни... По някое време се чу необичаен шум от автобуса, след което шофьорът реши да спре... Слезе и започна да оглежда. Беше много сериозен. Почовърка малко, после се обади по джиесема... Жените започнаха да слизат и да се протягат, макар че не се бяхме заседяли твърде много. Изглежда бяха разбрали че има сериозна повреда. Коментираха в различни групички – повредата, организацията на екскурзията, избора на фирма... Някои мрънкаха, роптаеха... Докторът и Директора  си говореха тихо, за различните варианти и предположения какво ще наредят на шофьора. След това Докторът се наведе над шофьора, който беше легнал до предната част на автобуса и питаше какъв е проблемът и с какво може да помогне... С Принцесата и майка й, разговаряхме за впечатленията от манастирите и природата около тях... Оказа се че нас с Джуниър са ни впечатлили съвсем различни неща... Те недоволстваха от това, че местният „екскурзовод” забрани да се правят снимки в едната ниша – трябвало да се плаща такса. И изобщо не се интересуваше от това, че с нас пътуваше една от реставраторките – Стела, жена отдала няколко години от живота си за съживи малкото останало от някогашното богатство... С Джуниър наблягахме на това, че мястото е сакрално и определено има някаква скрита сила... съжалявахме че не можахме да се изкачим до горе, където платото е засято с царевица... Всъщност ние видяхме само един от многото манастири – другите явно не бяха във вид удобен за туристи... Джуниър излезе с вуйна си. Анна, като че ли започна да нервничи. Излезе да види каква е обстановката... А ние с Принцесата продължихме да обсъждаме, защо всъщност тези манастири са направени тук... дали за да са защитени от турците... или... Или просто заради красивата гледка например?! Какво пък?! – винаги съм се удивлявал от това, че монасите имат невероятен усет към красивото... След като не стигнахме до никъде в разговора и Принцесата излезе... Останах сам... протегнах си краката, и погледнах навън. Като че ли едва сега забелязах, че автобусът беше спрял в средата на една слънчогледова нива. Господи, каква красота! Очите ми се пълнеха с красотата на тези цветя, които някой беше посял за промишлени цели. Сетих се за нещо, което бях писал някога, провокирано от поста на една „странница”:
  Лирично отклонение(единствено): „Минавах по  пропътувани от теб пътища и ми беше тъжно, разглеждах слънчогледови ниви разглеждани вече от теб... Прекрасните слънчогледи, сред които обичах да те снимам, Слънчице! Стреснах се като се хванах, че ми е тъжно... Образът ти изплува пред мен и като че ли слънцето изгря... Както когато се появяваш в действителност... Защото ти не се появяваш. Ти просто огряваш...Ето как автоматично и съвсем рефлективно на лицето ми се появава усмивка, а сърцето ми се изпълва с радост от това, че теб те е имало в живота ми... И душата ми се изпълва с благодарност към съдбата, която ни срещна, за да бъдем щастливи...
И какво, че сме разделени?!... И какво, че се опитвах да те забравя, а ти ставаше все по-доминираща в мислите ми?!...И какво , че се опитвах да обичам, а причинявах болка... Какво, че се опитвах да те избия от съзнанието си... и просто загубвах съзнание от болка?!...
Ето това е любовната зависимост!.... Не не е... Любовта винаги ни дава свобода... Любовта ни дава крила... Зависими сме от Любов?! - НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА ТАКОВА НЕЩО!!! Всичко е от несъвършенството ни ... от неспособността да приемем истината за раздялата...

Господи колко те обичам , моя любов, и каква пълнота усещам дори само при мисълта за теб.
Устните ми са напукани и изпръхнали от жажда, която дори и ти вече не можеш да утолиш....а може би само смъртта!
Обичам те...” Край на ЛО(Е)
Принцесата и Анна се появиха... Като че ли се спогледаха заговорнически ...погледнах майката въпросително... „Ами... коментирахме с Яна, че само ти не си излизал от автобуса и не си коментирал случката... Не показваш никакво отношение, или поне някакво недоволство?”  „С майка ми се питахме, защо?! Наистина ли не те интересува – защото изобщо не е ясно, кога ще тръгнем от тук... и накъде!?”  Това ли било?!...”Какво да кажа... нали няма да прозвучи кофти, ако кажа че не ме интересува?! Първо защото не мога да помогна, освен ако трябва да бутам автобуса... Второ – за мен тази екскурзия е не толкова туризъм по исторически обекти – тракийски могили и възрожденски манастири, а почивка, откъсване от ежедневието... Мога да кажа, че тук имам всичко, каквото ми трябва – бутилка с минерална вода, едни прекрасни приятели, с които мога да си говоря...” Ето го и Джуниър! Носеше виолетови цветя – ралица... „Подозирам че има и трето?” – прекъсна ме Принцесата. „Има, разбира се!” – обръщам поглед към слънчогледовото море... „Нещо много важно... за мен поне... Виждате ли това, което виждам и аз?!” Анна ме погледна и показа красивите си зъби... Не крия, че обичам когато жените ме гледат именно по този начин... Но Принцесата все още не беше си отговорила на всички въпроси... „Искаш да кажеш че...”  „Искам!...”- казвам окуражаващо...  „Че спирането на автобуса не е случайно?!” Този път Яна изненада майка си – веждите й леко потрепнаха. „Ти го каза!... Но помисли само... Този автобус ни събра на една от задните си седалки, направи ни приятели... а сега ни поднася и тази разкошна гледка, пред която всякакви коментари са безсмислени... Наистина можем да си мислим, че всичко това са случайни стечения на обстоятелствата!...” 
  Господи, какво прекрасно дете – разтапях се от удоволствие!... Дали може да си представи музиката на любимия си Шопен, на фона на тази слънчогледова нива?!  

но ти си поет, човече! Сигурно си го знаеш. Този път ЛО е страхотно!
Приятен ден! :)

не ми се ще да съм такъв... Кофти се съчетава с инженерството ми:)

Имам една приятелка от Русия, която е 3 в 1 - партиен ръководител, търговка и поет...

трудно се намира хармонията някак си...

Досега не видя ли в профила ми, че и аз съм инженер!
То бива разсеяност, ама...
Всички ние инженерите де, сме някакви скрити таланти - в моя блог нещо инженерско да си видял ??? :)))))
И между другото - с каквото и да се захванем сме the best!
Честит ти 8-ми декември! :)))

HwcN6P <a href="http://cqnzkibdfwni.com/">cqnzkibdfwni</a>, [url=http://vtydwwitmeez.com/]vtydwwitmeez[/url], [link=http://mqnmrtvuextp.com/]mqnmrtvuextp[/link], http://cnjeethtkibk.com/

jeO2wb <a href="http://pfbpdroppymr.com/">pfbpdroppymr</a>, [url=http://zplcicunkjun.com/]zplcicunkjun[/url], [link=http://ivfwalxvbvgk.com/]ivfwalxvbvgk[/link], http://cptcjlslxxrw.com/