Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2009 14:46 - Човекът с кучето
Автор: maev Категория: Туризъм   
Прочетен: 9388 Коментари: 10 Гласове:
11

Последна промяна: 02.10.2009 14:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Очертаваше се да е последния слънчев уикенд на есента. Грехота щеше да е да го пропуснем! Така че, когато Гюров ми се обади, нямах нужда от агитация. Оставих да избере някой от вариантите, които ми предложи, а когато отидох да го взема в неделя в седем разбрах, че е избрал  варианта "Мальовица". (другият вариант беше вр.Мургаш) Под „Мальовица” се разбира, тръгване от комплекс Мальовица, по предварително избран маршрут – не знам някога да сме минавали повторно по някой от многобройните маршрути. Сега трябваше да минем през х.Мальовица, от там до заслона на БАК, а после покрай Злият зъб на изток, за да се спуснем на север по едни сипеи към Страшното и Йончевото езеро и да се върнем в комплекса.   Слънцето беше огряло върховете, а долу e сенчесто и малко потискащо. Но не това е основното...
  image  Ръждясалите железа на влека, сега са ненужни и определено не грабват окото
  ...А  усещането да влезеш  в Природата през парадния вход! ...
        ....Невероятно е!
  image  Последни разговори преди влизането в Националния парк.     Потапяме се в красотата на гората. Започвам да снимам интензивно, с което предизвиках иронична усмивка у Гюров – „Бате, да не би скоро да си си купил фотоапарата?!” image 
   image
   image

   image
   image
   image

   image


 image Гората по целият склон беше изгоряла преди години.Въстановяваше се трудно.


 image  Има и такива недоразумения в националния парк.


 image

   image Стигнахме хижата, която все още беше в сянката на планината.


 image Тук зимата започва рано.


 image Широколистните дървета по склона са пожълтели вече.



 image Папратите са попарени от студа


 image Студ!


 image ...А тази гъбка, като че ли се опитва да надигне камъка...


 image Събрали сила от топлината на конските фашкии,  мухоморките си пробиват път към слънцето


  Изобщо, накъдето обърнеш фотоапарата - красота! И е така през всички сезони..  image Едва ли има място с повече паметни плочи на загинали.


              Имена на хора, които са заплатили скъпо...  Преценили са че си струва риска! Дали е по-трудно да се бориш и да побеждаваш природата, или пък да живееш в хармония с нея?...  Можем да разсъждаваме, дали тези опитни алпинисти и планинари са загинали тук заради красотата, или заради тръпката...  Никога няма да разберем, въпреки многото изписано по въпроса!... ...Освен ако не опитаме!...   Гюров потегля към БАК, а аз правя още няколко снимки...

  image 



image




image



              Стигаме до заслона. Той е изходен пункт за много маршрути. Околните върхове са презисвикателство за планинари и алпинисти – Камилата, Злият зъб, Орловец, от другата страна – Двуглавият, Иглите...  image Заслонът на БАК ни посреща с тази купчина железа


              Докато моят приятел ми обясняваше по-нататъшния ни маршрут, просвам мокрите риза и тениска и отварям раницата. Беше настъпил дългоочаквания миг за първия сандвич. (това е измерител за време – като „първите петли”)  image


              Лирично отклонение1: Сандвичът! Нещо на глед просто и рутинно, но му отделям съответното време за приготвяне, защото смятам, че е важен. Сандвичът е неразделна част от ходенето по планината... част от удоволствието. Той трябва да съдържа някои задължителни неща – хляб, месо, кашкавал/топено сирене... И непременно нещо, което да придава определен вкус,  – нарязани маслини, или парченца чушка, а през зимата може нарязана кисела краставичка, или ситно нарязана царска туршия... Въпрос на личен избор – важното е, когато го ядеш да ти е кеф и да си почиваш. Затова всяка от съставките се избира внимателно.             При еднодневни преходи най-необходимото е – литър чешмяна вода и два сандвича. Обикновено се презапасявам – правя по три сандвича и вземам още нещо за плюскане – с което да се изненадам приятно, когато отворя раницата. Сред природата, сетивата са изострени. В такива случаи човек усеща по неповторим начин приятния вкус на обикновената българска вафла, на обикновената българска бисквита, вкусът на обикновената българска ябълка. (когато е прохладно, може да се вземе и най-обикновен швайцарски шоколад)             Край наЛО1.                         Наблюдаваме група от четири човека, която се движи по отсрещния сипей между Зъба и Орловец. Гюров ми казва, че там трябва да има пътека към Орловец, по която много му се иска да мине, но не я знаел точно къде е.               Извади своето швейцарско ножче. Може би съм го погледнал малко от високо, защото каза натъртено, че това е най-доброто, според него, купено от официалните дистрибутори и т.н... Като малък все си мечтаех за джобно ножче и фенерче и се хващам, че и сега се заглеждам по такива неща... Успокоих се при вида на това ножче в ръцете на Гюров, усещах че съм някак си... нормален... и че е съвсем в реда на нещата да му завиждам...  image

            Накарах го да ми покаже, какви „функции” има – нещо което той направи с голямо удоволствие... и с известна гордост. Чаках да разбера, как са му се откъснали от сърцето толкова пари... „Ами питаха ме в къщи, какво да ми подарят за рожденния ден ... А това ножче дълго време го бях оглеждал и избирал... но като му погледнех цената... Какво пък - рекох си -  все нещо и аз съм заслужил в тоя живот... и мога да се оставя да ме поглезят!...”                Запитах се, колко ли години го е гледал по витрините и си е мечтал за това ножче?! ...  image  Вр.Мальовица! Под него може да се види Елениното езеро.


 image вр.Комилата – изглежда като купчинка камъни


            Докато се занимавахме с ножчето, изгубихме от поглед групата – сипеят беше празен. Гюров изрази съжаление, че не успяхме да ги проследим. Точно тогава на сипея от някъде излезе Човекът с кучето. Беше с червена шапка, а и кучето беше доста игриво и успяхме да видим, къде отиват. Предложих на Гюров да изследваме въпросния маршрут, което той прие с видима радост. „Ами тогава - командвай, бате!” казвам му...  image Пътеката по сипея се оказа доста прилична


 image Подобни растения винаги са ме удивлявали


 image


 image  От билото се вижда Рилския манастир


image   Малко релакс, докато Гюров проучва пътечките


            Пълня очи с красиви гледки и...  виждам отново Човека с кучето – беше на двуглавия връх.   image  Двуглавият връх – трудно, но достъпно място(без въжета)



 image Човекът с кучето


image  вр.Орловец от долу


 image


              „Бате, тук е халката! Мисля че можем да се качим”  - настроението на Гюров е приповдигнато.
   image  Халката в подножието на Зъба.


           
            Приятеля ми позволява да го снимам и дори позира... :)  Това май никога преди не се е случвало!... Използвах доброто му настроение, за да му предложа, да отидем на Двуглавия, но той категорично се противопостави. Дори ме подсети за една случка преди 25г, когато се качихме на някакви скали и един от групата не можеше да слезе...

   image



image



            ...Ето го и него - Човекът с кучето! Дадох си сметка, че благодарение на него сме на това красиво място... и с приповдигнато настроение.


  image   Едно красиво куче  изчаква стопанина си.


 image  


 image  


  Не можех да разбера, какво толкова ме беше впечатлил този човек – малко по-възрастен от нас, изглеждаше уравновесен и много, много позитивен. С благи думи успокои кучето, да не ни лае – едно сладурче, кокер шпаньол  на име Боби. Човекът отговори изчерпателно и без досада на всички въпроси, които му зададохме. Гюров се поинтересува как е стигнал до Двуглавия връх. „По пътеката, там долу... А на обратно - от другата страна... Малко е страшничко, но... няма как...” После ни осведоми, че ако ще ходим до Мусала, лифтът не работи...                         Изглеждаше, като човек постигнал хармония в живота. Започнах да си задавам разни въпроси - професия, семейство, занимания... а и основния въпрос който в такива случаи ме вълнува – кое го влече към планината... Но... Попитах го, не се нараняват крачетата на това мъничко куче. „Засега не.” Но той имал още две кучета,(майка и сестра на Боби), които се редували да му правят компания в планината.              image По северния склон плъзва мъгла


 image  Мъглата прави Зъба още по-красив и страховит


 image


 image  На Орловец – отново в компанията на Човека с кучето...


 image Двуглавият - от тук изглежда недостъпен

 image  Халката от горе


 image Гмурваме се в мъглата по обратния път.


image  Очите започват да търсят красотата долу, в камънаците и между тях

 image Определено има интересни скални образци


 image Този камък съм го кръстил – „Окото на кашалота”


 image


 image


 image Старата дупка на БАК – сигурно е спасила много хора от измръзване

 image


   image


              Стигаме набързо до втората тераса. И тук отново се натъкваме на Човека с кучето ... и с жена! Оставили сме раниците  - сега сме на  „втория сандвич”, но не знам защо не мога да откъсна поглед от тази интимна гледка – Човекът с кучето и неговата жена...  Предполагам, че това се дължи и на магията на мъглата, на тишината...
  image  Човекът с кучето. Малко в страни от тях, жената, която знае точно своето място.

                Заговарям ги... Позволяват ми да ги снимам... Питам от колко време са заедно – Човекът се замисли, може би за да даде точен отговор. „От 15 години” - изпревари го жената... Човекът, остана изненадан от това число, което накара жената да се усмихне.             И аз се изненадах... Петнайсет години ми се сториха много, защото разликата във възрастта им изглеждаше голяма. 
   image Усещане за хармония.


  Усещането за хармония! То  винаги ме съпътства, когато се връщам от планината! За това голям принос има и приятеля ми Гюров, който понася моята компания и ме кара да се чувствам сигурно и да се кефя на природата. Водехме обичайните разговори на връщане – за децата, за работата, преживени премеждия и неволи... И макар да не го споменахме нито веднъж през целия път, в съзнанието ми се появяваше отново и отново  Човека с кучето...  ....

  ПП. В последните години, промених много неща в живота си. Не знам защо но, като че ли ме е страх да имам куче...
 



Тагове:   рила,   планина,   Мальовица,


Гласувай:
11



1. анонимен - И все пак какво работи този човек с ...
02.10.2009 15:21
И все пак какво работи този човек с кучето...стана ми любопитно. С каква професия или работа човек може да не прави много компромиси със себе си и да постига хармония. Написаното е хубаво, снимките също. Поздравления!
цитирай
2. анонимен - Въпрос
02.10.2009 15:28
Това: "Човекът с кучето. Малко в страни от тях, жената, която знае точно своето място." не е ли малко, да не кажа доста, двусмислено, а ?!?
Мерси за великолепната виртуално разходка!
цитирай
3. pepelqnka - всичко е написано толкова красиво. ...
02.10.2009 15:38
всичко е написано толкова красиво...и снимките са великолепни...бях очарована...до момента в който прочетох това :Човекът с кучето. Малко в страни от тях, жената, която знае точно своето място.
всъщност...какво искаш да кажеш с това изречение!?
цитирай
4. adimitrova - Добре завърнал се, Маев!
02.10.2009 15:53
А третия...кой е третия човек с теб и Гюров?!
цитирай
5. maev - #4 пепелянка
02.10.2009 16:16
... че точно Тя, жената е най-очароващото!

Мога да изпиша много, само върху последните две снимки, и да изтрия всичките 50 снимки с камънаци, клек и небе... с такива картинки е пълно...

...Целият пост е провокиран от тази жена, която не посмях да погледна отблизо в лицето - от страх да не разваля магията на тези няколко минути (докато дъвках втория сандвич...) Тогава наистина осъзнах че този човек е постигнал Хармонията и вече не ме интересуваше нито какво работи, нито какво търси в планината...
цитирай
6. maev - А.Димитрова - благодаря ти!
02.10.2009 16:19
- нямаше трети - някой случайно попаднал в обектива.
цитирай
7. maev - #3 не е двусмислено,
02.10.2009 16:45
а недоизказано :)
цитирай
8. maymi - :)
03.10.2009 14:20
На Орловец има трети човек :)
цитирай
9. maev - #9 maymi
05.10.2009 14:51
:)
цитирай
10. анонимен - благодарност
25.11.2009 12:03
След тази прекрасна разходка,денят ми ще е абсолютно позитивен.Съвет -вземете си куче,няма нищо страшно,грижите не са толкова колкото си мислите.Но с куче в планината е върховно удоволствие.Зная от опит.Имам чао-чао и редовно се разхождаме на Витоша.Успех
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maev
Категория: Други
Прочетен: 1255917
Постинги: 136
Коментари: 1341
Гласове: 3572
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031