Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2018 22:04 - О,Брейдър!...
Автор: maev Категория: Други   
Прочетен: 856 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Мина година и половина време, от онова твое обаждане, Брейдър. От заплахите ти че "ще се хвърлиш от осмия етаж". Писах нещо, но не го публикувах ... - знаеш - страхлив съм си.

Сега се престрашавам - не може човек да държи толкова време, толкова  страх. Това направо ме деформира.
Затуй - публикувам, пък ако искаш се сърди - то май няма повече накъде!
Ето:

"Брейдър не се хвърляй от осмия етаж!
Моля те!... Не го прави!.. Знам че е безсмислено да те разубеждавам, когато си решил нещо... Но наистина те моля – не се хвърляй от осмия етаж!...

Осем ми е късметлийско число... Не ми го разваляй! Пък аз ще ти се отблагодаря... Знаеш - не обичам да съм длъжник на никого...  Изобщо зарежи да се хвърляш от някой етаж... Ще ти кажа едно много по-подходящо местенце... Хем по романтично – да пасва на твоята чувствителна натура...  Хем вълнуващо – има да летиииш и да си превърташ лентата...

Ще ти кажа право - пазех си го за мен си...  Ти си мислиш че животът ми е минал леко и безоблачно и такива мисли не са ми минавали...  Или отново си мислиш, че те е*авам?

Не, Брейдър!  Не те е*авам! Никога не съм те е*авал... пардон – е*авам те... в смисъл че те уважавам, но не се е*авам с теб, в смисъл че не се бъзикам с теб... Този български език! – как да не го обича човек – такива възможности ти дава да се изразяваш...

И тъй Брейдър, ти ми се обади, след като пет години не бях ти чувал гласа!...  може и да са четири и нещо... Както и да е... И като че нарочно ми се обади, за да ме опровергаеш, дето писах  http://maev.blog.bg/drugi/2008/04/02/siujet-za-malyk-razkaz.179093  че ми се обаждаш само за да ми искаш пари назаем... Този път ми се обади, за да кажа на брачеда да ти прати парите, които ти се полагали – като дял от продажбата на дядовата къща.

Брейдър, да знаеш, как ме развълнува, как ме разтрепера, как те слушах и не можех да повярвам на очите си. Самият ти! Да ми се обадиш на мен, скръндзата, долния сметкаджия, дето искам да си спестя кебапчетата и се интересувам, колко души ще дойдете на сватбата на сина ми... 

Ама верно си го изпросих, Брейдър, че така заслужено ме нагълча, че и на сватбата на синковеца не дойде – така съм страдал да знайш!... Но все пак, ще ти призная, че не точно тогава съм се сещал за онова приказно местенце! Не, разбира се! Преживях го. А местенцето си го набикалям отвреме-навреме, за да си помечтая – нали съм си извратеняк и мечтите ми и те -извратеняшки!

Брейдър, някой може да ти каже, че си глупак да се хвърляш от някъде за 900лв, но не обръщай внимание на такива! Винаги ще се намери, кой да ти каже, че си глупак ! И ще е прав – най-общо погледнато... Защото обикновено хората се хващат за някаква си цифра, за някакви си пари и не виждат това, което е на втори план... в дълбочина... Не виждат обидата, несправедливостта, унижението... Не виждат засегнатото човешко достойнство!

Знайш ли Брейдър, ти си за мен пример... За това, че трябва да се живее въпреки всичките простотии, които ни заобикалят ... Щото аз често се замислям дали наистина това е наложително. Все трябва да има някаква граница... просто не обичам това на всяка цена и въпреки всичко.

Това направо ми е противно Брейдър! Верно,  казват животът нямал смисъл – и баща ни го казва на няколко места в своето историческо културно наследство. Но баш в това отношение съм малко склонен да вярвам на всяка негова дума.

Иначе хатъра му се старая да не скършвам – още повече  посмъртно. Дължах му го! Защото е мъжко момче и не се залежа, не ми създаде никакви проблеми и се държа достойно до последно. И за погребението му не ми се наложи да се изръсвам кой знае колко –малко повече от шест хилядарки! – а знаеш, че той заслужаваше да бъде погребан с много почести... Не можах да му осигуря почетна рота и залп от корабите на ВМФ... (то и кораби не останаха...)... Но разбираш Брейдър, не можех да погреба баща ни в ковчег за 300лв – да го гледат съжалително и чичо Гери и леля Катя и другите му верни другари...

През годините се научих да не го съдя, Брейдър. Не съм му прощавал, но не го съдя – кой съм аз, че да съдя баща си?! Каквото ми е поръчал, се старая да го изпълнявам... дори и след смъртта му. Без престараване, делово, без да насилвам нещата.

Това с Боби се получи малко не както трябва – но знаеш ,Брейдър и аз съм човек с емоции и като ме прихванат - подивявам. И съответно заприличвам на човек, който не си е изпил хапчетата...

Възмутих се, като ми каза че не знае, че дядовата къща всъщност е построена с 20-те офицерски заплати на баща ми, получени при уволнението му от Военноморския флот. Щото, когато някой се разпорежда с нещо, желателно е това нещо да е негово изцяло, направено с негов труд и с негови парички. И поне от уважение, е редно внуците му  и децата му да знаят истината – поне от елементарна благодарност.

image

Новата къща. На вратата – дядо! През годините, той не се измени, не остаря!  Зад нея е старата къща... или поне такива са смътните ми спомени. Дядо ще ме заведе на барата и ще се пробва да лови риба с едно срекме – хвана някакво рибче и една жаба. Мильо Пантото ни гледаше. После да знаеш каква пързалка се заформи  - от портата на дя` Винчо, чак до барата – Ванката Лозанека се пускаше по корем – много беше див! Ти трябва да си се родил, но честно - нямам спомен!

Знаеш в каква деликатна ситуация съм Брейдър... всички тези хора са мъртви... И всички тези хора съм ги обичал и винаги ще ги помня...  Мили са ми и хубавите спомени и тези, които не са така хубави – пазя си ги и ми се иска всичките да ги разкажа, защото са ми ценни... Но може и  да не мога, може и да не успея да разкажа всичко... Пък и на кого му пука?!

Но да ти кажа благодарен съм, че не са върнали парите на баща ми. Иначе със сигурност нямаше да живеем в онзи прекрасен бордей в Ловчанци...   почти до циганската махала(а вече част от нея). Той беше твоето първо у дома. В него са ни първите игри – помня как проговаряше... как ми викаше Пате, икам коичка!- и аз ти направих количка...  от тиква! Нямаш представа, как й се зарадва и как си я караше и си бърбореше....  Помня, майка как доведе фотографа чичо Ганчо да те снима до шипковите храсти, които бяха нацъфтели... само теб!  Помня как боледува от дизинтерия, как не искаше да си изпиеш лекарствата, как въртеше главичка и плюеше горчилките!...  Уф!...

 image

Бордеят в Ловчанци! Сега в него живеят едни щастливи цигани с много деца. И ние имахме щастливи дни тук... макар че сутрин по чаршафите ни имаше миши говънца. Майка беше усмихната.

...И аз рева...

...Казах ти, Брейдър, баща ни със сигурност нямаше да иска нищо от Боби, кагото му каза да дойде да си поговорят. Боби не дойде.

Разбирам го. Или по-скоро, опитвам се да го рлазбера, защото никога не съм имал такъв благодетел, такъв вуйчо. Баща ни ходотайства пред ген.Славчо Трънски, за да може Боби да служи в Плевен – близо до мама и тати... А после пак баща ми ходатайства пред д-р Кирил Игнатов за да може Боби да влезе в Полувисшето училище за зъботехници, щото не му стигнаха някакви си стотни. Помня как баща ми (от Киев) се разпореди, какво да правя, как да отида при д-р Игнатов, да му предам поздрави и т.н. Как председателя на БЧК ме пита къде е в класацията нашият човек и после се разпорежда да приемат още 5 човека. Но уви това се оказа недостатъчно – някакъв кандидат от друга специалност се отказал и отново избутал Боби в резервите. Отново трябваше да ходя при д-р Игнатов и той отново намери решение – да се приемат още двама души за Плевен. Заслужаваше  си – Боби щеше да следва в мечтаното училище, щеше да намери любовта на живота си...

Лирическо отклонение1: Все пак обяснимо е да не ми пука дали точно Боби ще ми каже, че не съм си гълтал хапчетата -  да беше се напънал да стане доктор, че да ми дава диагнози. Но когато си влязал с рамо от вуйчо,  и то в полувисше училище за медицински кадри, не върви да даваш диагнози.  И точно на мен.

Да и аз не се представих добре на приемните изпити -  въпреки прехвалените ми способности, на изпита се накъках  с жалкото 5.25. Приеха ме едва в третата специалност – да си чул да кажа гък, или да се оплача – умирах си от срам, но не съм си и помислял баща ми да ми ходатайства. Завърших си, като поп, макар че не виждах смисъл. Край на ЛО1.

...Та...Помня, че още тогава приносът на баща ми беше неглижиран – дадоха ми цяла туба с вино, като че ли аз съм вкарал Боби във ПВУЗа. На баща ми не знам дали беше казано едно благодаря – както и да е...

Разбира се и на мен ми е обидно за майка – като че не е съществувала и като че не е направила нищо за родителите си  - да припомням ли,  какво направи майка, заедно с баща ни за да бъде опириран вуйчо при най добрите професори – онколози  в правителствена болница и да бъде спасен! Това вуйчо обичаше да го повтаря, и го правеше с добро сърце и с благодарност...

Но, когато майка и вуйна имаха търкания за имота й казах да не повдига този въпрос повече. Тогава с теб достигнахме до извода, че тази къща и този двор нямат никаква стойност без хората в нея.  Помня го и те уважавам за това Брейдър! Казахме на майка да не предявява претенции,  и ние не сме го правили. Знаеш от колко малко се настройват хората едни срещу други... На следващата година майка почина... Малко преди да отиде в Добрич, поиска вуйна да я гледа и да й прави пилешка чорбица. Вуйна дойде!  И поръча да я погребем в Обнова – поне вуйничка да ми носи по някое цвете на гроба!- запомнил съм го, макар че ме забобя от това – истина си беше, никаква обич не видя от мен, милата ни майка!

Вуйна я обичам! Наистина беше противоречива, но пак си я обичам! До последно само за сина си мислеше, какво да направи, да му е добре. Два месеца преди да почине питаше за някакви акции в някакво застрахователно дружество – България или Витоша – не помня. Трябвали й парите. Исках да я видя – не позволи – Искаш да ма видиш, щото мислиш, че жа умръ! А`жа са оправя!Говорихме си за времената, когато всички бяхме на село. Как ни е гледала – ка са насирахти!( визираше мен). Тогава тя каза, че е благодарна на майка, че е взела Боби на една почивка на Балчик. Тогава той престана да са напикава... – Онемях. Едно че вуйна изразява някаква благодарност към майка. И... не знаех, че е имало такова нещо. Как е пазена тази тайна, за да не му се подиграваме – не знам!  

Сега двете и вуйна и майка,  лежат една до друга в гробното място на Шущерите.... далеч  от нашите караници и простотийки! А прахът на баща ни е на другия край на България. (мдаа... прочувствено се получи – не реви поне ти!)

Нямам представа, какво си се разбирал с Боби, какво си се договарял. Изпълнявах поръката на баща ни – той искаше Боби да плати 2-3 хиляди лева и тези пари да са за Младен. Нищо не съм му дал на онова дете.(внучето ти)  Тъй като с теб не съм имал комуникация от години и нямах надежда да проимам, постъпих така, както постъпих – поставих на Боби условие, да преведе на внучето ти 2000лв, и едва тогава му занесох пълномощното. (Имах още две условия – да е ясна собствеността на гроба на майка, за да не стане нещо - той ме увери че на село няма какво да се случи...  Някой път ще говоря с кмета. Другото ми условие беше да сканирам снимките, които бяха в килера на дядовата къща . Съгласи се с констатацията ми, че много от снимките липсват и то уникални снимки на баба, като млада– не ми е дал снимки, на които те има теб, или него... , но пък великодушно ми предостави снимки от цели 6 погребения – има какво да се види и на тях... който може да гледа.... Формално - изпълнено!...  Но се почувствах ограбен! Силно се надявам, снимките все пак да са запазени, а не завинаги изчезнали....  Кой би се интересувал от тези снимки? (освен нас тримата) И що за манталитет, да си ги пазиш само за твоите си деца, като че ли другите не са внуци и правнуци на същите хора... Човещинка! И то, чисто българска човещинка! )

Брейдър, аз нямам намерение да говоря с Боби да ти дава пари. Не мисля че трябва да ти дава. Самия аз бях готов да ти дам тези 900лв, но щом не ги искаш, няма да настоявам – на мен също не са ми излишни. Но с Боби не съм си позволявал да говоря от твое име и не е ставало въпрос за никакви дялове. Пък и ако някой си мисли, че моят дял струва колкото неговия, или че някой друг ще определя цената на моя дял...  ще е голям смехоран! Както сам се досети, ако баща ми беше казал друга цифра – примерно 5000лв, щах да искам толкова – и не ме вълнува дали къщата ще бъде продадена или не.

Все пак аз поисках минималното –не искам да товаря излишно Боби и бих искал, къщичката, която с много любов е направил чудесна от вън, да бъде също така добре подредена и обзаведена и вътре.

 image

Къщичката на Боби – не завиждай! Нека си живеят дълго и щастливо! Искрено им го желая!

Смятам, че като мъжко момче ще преживееш това, какво са някакви 900лв – нямаш представа, какви суми съм губил – и не в казиното за кеф, а ей така от хора, които не са се издължили.(като ги съберещ ще се получи не много голямо пет цифрено чисълце) В дадения случай парите са за твоето внуче. Ако синът ти ги беше отказал, парите щаха да отидат по сметка за деца с увреждания (баща ни обичаше благотворителността и редовно отделяше от пенсията си по Коледа, или при природни бедствия). Не се съмняваш , че щеше да стане точно така, нали? Пък и на теб не ти трябват – сигурен съм! Това, което ти трябва е внимание... много внимание... цялото внимание на този свят! Ти си човек на изкуството – никога не го забравям – винаги си имал нужда от аплаузи. Да загубиш пари се преживява, лошото е, че губим приятели – но понякога просто се налага.

Ето нашите отношения с теб са сговнени отдавна. Но, се държим мъжки – преживяваме го. И още не сме се хванали за гушите... справямесе един без друг! Направо си се възхищавам на силата, как успявам да преживея без да те виждам и чувам.  А сега знам, че ми четеш блога! Каква чест! Винаги съм си мечтал да ми го четеш! Но не очаквах такава реакция... О теб – човекът на изкуството. Би трябвало да можеш да оцениш един елементарен текст – не крия че тектовете ми са елементарни... дори примитивни. Но от километри си личи, с колко любов са написани!... особено, когато са написани за теб!

В блога ми има и измислени истории, истории със сменени имена, (те си личат – историята за вуйчо Любчо е изменена – той си е той, а манекенът му не е баш президент – но си е реален човек, с когото той ме запозна  http://maev.blog.bg/drugi/2007/09/28/maneken.114954 )... но това, което съм писал за теб, за майка и за баща ни е, каквото и както си го спомням, или каквото са ми казали те самите. Стоя зад всяка думичка!

Може би ако беше ме дал по съд,(както ме плашиш) щеше да получиш добра доза внимание. То не е късно...   Ще станеш гордост за джинса – от това по-хубаво- здраве му кажи! ... Но едва ли - ти си добро и разумно момче!
...

Пък за местенцето – държа си на думата! При нужда – на линия съм, ще помагам с каквото мога. Ще ти осигуря и видеозаснемане... дори! Може и на мен да ми потрябва, но не съм чак такъв егоист!

Ти си ми брат! Моят по-малък брат, на когото винаги съм бил пречка в живота! Не знам защо така се е получило! Въпреки това си ми мил и винаги съм те обичал!... И ... никога не съм съжалявал, че си ми брат... И никога  не съм изпитвал желание да те заменям с някой друг!

 Ама никога!

София     24.7.2016г

пп. Между другото, питах Мария и тя потвърди, че нашите са теглили вноски, които са ни направили... за да ми платят сватбата. Кофти ми стана!  Интересно ми е как е станало без да знам и не ми е ясно, какви са били тези вноски – тя спомена за някакви застраховки...  Както и да е – не си е струвало! Някои от простотийките ги научих по-късно, а ето че някои научавам и сега! Макар  и в престижен ресторант, тържеството свърши съвсем бързо – Сигналната група за толкова се беше пазарила (много години след това, Мария ми каза че на сватбата ни е свирила Сигналната група! – и сега не мога да го повярвам – нямам спомен). В центъра на вниманието бяха някакви посланници – бохеми. Баба беше в един ъгъл на президиума – не беше със синя сукнена рокля, както си бях обещал  като дете. ( тя така си мечтаеше... на глас. И аз си казах, че когато се оженя, ще купя на баба синя сукнена рокля, за да ми играе на сватбата – това ме човъркаше... и сега ме човърка. Трябваше да й купя синя сукнена рокля... Бях любимия й внук!...Тя казваше:  Името ми!) "

 



Тагове:   брейдър,   брат ми,


Гласувай:
1



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maev
Категория: Други
Прочетен: 1255843
Постинги: 136
Коментари: 1341
Гласове: 3572
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031