Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2008 11:42 - На Рила с Гюров
Автор: maev Категория: Други   
Прочетен: 8961 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 25.04.2009 22:27


Планирах да правя ремонт, но Гюров ми се обади да ходим на Мальовица. Всъщност от там сме щели да тръгнем към Седемте езера. Предложих му да осигуря транспорта до комплекс Мальовица, и му казах че няма да се противя, ако употребим и двата дни в ходене. Изразих малко нездрави опасения, дали дъновистите не са окупирали това място. Той ме успокои, че им е още рано – ще е чисто и би трябвало да има места в хижата. image  1.Тръгване в 8.30 от паркинга на к-с Мальовица    В четвъртък ми се обади да сподели точния маршрут, но го прекъснах – да не се набутва с телефонни разговори. Напомни ми, че говори за сметка на фирмата. Знам че беше грубичко, че обсъждането на маршрута е част от удоволствието му, но имах други грижи. image  2.Долу е усойно По време на пътуването си споделяме новостите в семействата – как се развиват кариерите на децата... Синът на Гюров е с много добри позиции в Cisco и той разказва за него с усърдно прикрити удоволствие и гордост. И с болка, защото синът му е на инвалидна количка, което обаче не му пречи да обикаля Европа, и да щурее с приятели по планините... и дискотеките. „Не ми е ясно, защо все той се нагърбва да ги организира, тези неща?!” , оплаква се Гюров. Прави го риторично, но все пак се чувствам длъжен да му отговоря, че това е важна социална функция и човек трябва да има дарба, за да я изпълнява. Опитвам се да го гъделичкам, но не го е гъдел. Споделя, че децата му избягват да ходят на вилата, когато той е там. На мен ми се струва естествено обаче. image  3.Подновили са табелките и са поставили карти   Паркирам на туристически комплекс Мальовица и тръгваме към х.Вада. От там ще започне изкачването ни към Седемте езера.   Пътят до х.Вада е предимно спускане и си продължаваме разговорите. Всъщност говорим си от години едни и същи неща, разказваме си едни и същи истории.  Дали защото тези екскурзии ги правим рядко и забравяме, за какво сме си говорили преди... Или защото изходната позиция е една и съща, и тези истории следват съвсем естествено – все едно вървиш по планинска пътека следвайки маркировката. image  4.Гюров тъкмо бе изказал приятни впечатления от това, че още не е видял дупкана табела   Една изходна позиция е обстановката в БГ. Кои успяват в БГ и защо ние не сме успели. От тази изходна позиция сме тръгвали и друг пък – аз споделям, че съм имал големи очаквания от Гюров, (защото завърши МИО), а той не ги оправда, а продължи да си бачка на една заплата.   Той ми отвръща с няколко сюжета, които знам в детайли и очаквам да бъдат разказани точно по същия начин: Сюжета за куфарчетата с пари или периодът на първоначалното раздаване. Например няколко пъти съм слушал историята за колегата, който е специализирал в Канада за зареждане на тонер касети. Сюжетът за фирмаджията-простак, който е успял. Фирмата му е сред Топ 50 в бранша - суб-сюжет 1 – как този човек изобщо не се грижи за израстването на кадрите си и не му пука че напускат и има постоянно текучество. Суб-сюжет2 е историята на първия милион – митове и реалност. От тази изходна позиция винаги стигаме до „инвентаризацията”. Така съм го кръстил това нещо, което правим. Малко е мазохистично. Спомняме си за колегите от Института, актуализираме последните си данни, кой е отишъл в чужбина и кой е останал тук. Дали работи в бранша, или се е преориентирал... Кога за последно сме ги видяли и чули.   Друг сюжет е планината – удоволствието да се разхождаш сред природата и колко струва то. Този сюжет ми е по-интересен, щото постоянно има новости. Иначе се започва с хижарите и тяхното отблъскващо поведение. Гюров не пропуска да изтъкне и добрите примери. Този път обаче ми разказа потресаващи иснории за хижаря на някакъв заслон близо до Тевното езеро. Опитах се да разведря обстановката, като разказах за шефа ми, който миналата година качи Манблан, а сега на коктейла за пенсионирането си, ни успокои да не плачем за него – до сега обръщал повече внимание на успеха, но сега щял да се съсредоточи върху онова, което се нарича щастие – на първо време щял качи Елбрус, за който имал резервация, а през декември, ще покори някакъв петхилядник в Малайзия... Мисля, че човек като него би могъл да покорява и женски сърца например, но Гюров отклони темата в друга плоскост – а именно защо да качиш Монблан е по-евтино отколкото да посетиш Малкия Арарат например? Отговорът е прост пазарен, но Гюров споделяше отношение... image  5.Поляната пред х.Вада е паркинг  image 6...Платен   Сюжетът „offroad”. Приятелят ми следеше внимателно развитието на този вид удоволствие и постоянно актуализираше познанията ми в тази област. Повод за този сюжет обикнавено ставаха някои следи от гуми, по местта където минавахме. Миналата седмица синът му организирал едно офроуд изкачване – намерил някакъв приятел с Хамър или Патрол – сори за некомпетентността. Но стигнали малко над х.Вада, от там нагоре продължили с някаква ОАЗ-ка. Оазката си е оазка! Започнахме да оглеждаме следите, до къде ли ще е стигнал Патролът(Хамър)...   Пихме по една вода на Сапаревската вада, за която Гюров надлежно ме осведоми че е построена през хиляда осемстоти и ...та година и се заизкачвахме нагоре към х.Седемте езера. image  7.  image 8.Започват обичайните невероятни гледки...  image 9.Снимка за спомен  image 10. Една подобна от архивите – преди 10 г.  image 11..  image 12   След час и нещо бяхме на Долното езеро – целта ни за деня беше на половин час път и според плана на Гюров тук трябваше да похапнем. Винаги съм казвал, че красотата на природата се възприема по друг начин, когато си с пълен стомах. image  13.Долното езеро – обгърнато в клек  image 14.След тези красиви вади сме на хижата   Горе, като че ли нямаше вече какво да правим. Гюров си поръча чайче. Аз се разплух и реших да се възнаградя с кока-кола и шоколад Милка. Хижарските цени не бяха пречка за мен – всепак всичко това, което човек реши да си купи на тази надморска височина е докарано тук с жива сила. Така че халал да са им парите. image  15. Планинската логистика е на ниво   Влизайки вътре обаче ми направи впечатление голямата табела „За 12. юли 2008г. места няма”. Споделих това с Гюров без някаква тревога. Ако някой трябваше да се тревожи, това беше той – той е водачът.   Предложих му половината шоколад, но той си отчупи съвсем малко парченце. Остатъка предложих на двете млади жени (28-33г), които се настаниха на нашата маса и привършваха със шницела си: „Милката си е Милка, казвам... Яжте докато не се е размекнал...” Отчупиха си по малко, промърмориха нещо за благодарност и се усмихнаха мило. Направиха ми добро впечатление, защото бяха мълчаливи, а по хижите винаги има по някоя леля, която куткудяка на битови теми. image  16.   Хванах се че съм започнал да ги разглеждам. Да си призная малко бях учуден че си чупнаха от шоколада ми. Едната имаше много мила усмивка – леко мургава със зелени очи, чувствени устни, размъкнала блузата си, така че еднато й рамо беше на показ. Заоблено, лъщящо на слънцето. Шапката й като камбанка – андерсенов тип шапка, но мъничка. Всъщност не знам от къде ми хрумна това за андерсеновия тип. Може би шапката придаваше на силуета й особено очарование и мекота. Бях се отпуснал на стената на хижата и тя ме поглеждаше някак си отгоре... А аз се кефех на този силует на фона на езерото и планината. Красота! image  17   Другата беше срещу мен – пълна противоположност на приятелката си, вероятно е спортистка - руса със студени сини очи, изрязани устни, тънки мускулести ръце, с големи спортни вени по дължината на бицепсите – каквито съм си мечтал да имам, като момче. Продължих да разговарям с момичетата, казах им че приятеля ми отива да се разправя за да осигури нощувката. Подканих ги да изядат  шоколада – „Ами той вече се е размекнал! Обаче може да се употребява дори когато е мек!” – пробутвам тъпизми, окуражен от техните усмивки.  image 18.Рибното езеро   По едно време русата ми даде да разбера, че не са българки. Мда – понякога като започна да говоря не си давам сметка, че говоря само аз. Разпитах ги от къде са - Швейцария, от коя Швейцария – френска. Изразих учудването си, че човек от Швейцария, може да дойде в БГ и да се разхожда по нашите планини.(не че не са красиви) Обаче тези дами бяха видимо доволни от пътешествието си. Лицата им бяха щастливи – явно и храната им беше харесала. Пък може да е и от Милката – аз като ям Милка, винаги съм щастлив. image  19   Гюров излезе от хижата ядосан. „Бате имам лоша новина!” Погледнах го учудено – тук просто не можеше да има такова нещо, като лоша новина. Лошите новини ги бях оставил в София, заедно с вестниците, радиото и телевизора. „Тези момичета са от френска Швейцария, бате! Представяш ли си, дошли са чак тук, за да ходят по българска планина?!” после се обръщам към момичетата „Това е водачът на нашата група, моят приятел, той е като тефал?!” Посочвам го с гордост, те нещо не вдяват и трябва да им обяснявам, че и той, като Тефал мисли за всичко.... Вдянаха. Гюров обаче е сериозен – „Бате, мога да ти предложа да се изкачим билото и да отидем до Мальовица. Можем да го направим, при условие че тръгнем веднага и удариш един спринт!” Беше към 14.00ч. А това предложение не беше нещо по-различно от ултиматум. image  20   „ОК, бате! Тръгваме!” – това ми беше единствения възможен отговор. Започнах да стягам обувките и да събирам раницата, като обяснявах на момичетата защо се налага до залез слънце да извървим пътя предвиден за два дни... и че трябва до довечера да отидем до Мальовица. „Мальовица?!” - името им беше познато, те идваха от там и бяха наясно, че няма да ни е леко. image  21.Кичът в планината. Във формата на мъдри рисунки или велики мисли - все е кич.   Може би имахме шанс да решим проблема със спането. А и защо изобщо трябва да се спи, когато си седнал край огъня между две красиви жени, които поглъщат жадно всяка твоя дума за Балгария... А небето едно такова кристално, пълно със звезди и бели облачета, огрени от луната... image  22,.   Гюров обаче е много здраво стъпил на земята човек. Отново се сещам, как с него забиваме две красавици на х.Яворов. Верно това беше сън, от преди двайсет и повече години, но моите сънища винаги се сбъдват. Когато се сетя за този сън се питам кога ли ще се сбъдне – може би именно сега трябваше да се случи, това, което се случи в това романтично видение. Всъщност винаги съм знаел, че този сън е невъзможен и съм се питал, какво му е художественото послание. Щото в съня винаги има нещо, което е най-важното и което се сбъдва, а останалото е декор, който понякога не се връзва с действителността. image  23,  image 24,   Вече вървим към билото, след като си напълнихме шишетата с вода. Гюров псуваше хижарите, които се изживявали като хотелиери и станали много важни. Припомняше си колко пъти се бил клел да не стъпва в хижа. „Нарушил е клетвата си заради мен!” – мислех си. И без друго ми беше трудно да събера морални сили за този непредвиден вървеж. А с този непосилен психически товар на съвестта – съвсем ще се сгрухам. На всичкото отгоре песничката, която ми изплува в съзнанието беше „Вулеву куше, тралала” - не се връзваше с бавното ми темпо...  Дъвчех си я като дъвка на всяка стъпка... Но... Краката ми тежаха, спрях да си вържа чепика наново, защото нещо ме убиваше.  image 25,  image 26,  image 27 Гюров се откъсва напред. Необичайно. Дали не иска да ме наказва заради швейцарките   Обаче Гюров вървеше с монотонното усърдие на катър и дистанцията помежду ни се увеличаваше. Стигна на билото половин час преди мен... Или поне 15-20 минути. Почна да гледа картата много умислен. Какво ли ще ми сервира сега. Майната му – гледките са невероятни!  image 28,  image  29,  image 30.Горе го сварвам вторачен в картата.   Призна, че не очаквал да излезем на това място – Урдините езера трябвало да ни се падат от ляво, пък те са ей там от дясно. „Би трябвало да обиколим от там, бате!” – показа с ръка един далечен хоризонт. Бях готов да тръгна натам, но той каза че такова разстояние не е възможно да се измине до вечерта. Единственият ни шанс да се приберем е отново да хванем пътя за х.Вада, но няма да минем през самата хижа, а от Яворовата поляна ще свием към к-с Мальовица. image  31.Мальовица! Красива и измамно близка и достъпна.  image 32,  image 33   Накрая казва с бодра нежност: „Бате виж, каква гледка!” Виждах, но ми се искаше да постоя поне един час, да си помедитирам тихичко... Макар че не можех да се конкурирам с него – той наистина обичаше планината и изпитваше непреодолимо желание да е на планината. Докато аз трудно бих се навил да тръгна, ако той не ми се обади. В неговата любов към природата нямаше никаква показност. Няма показност и в болката му, че планината се унищожава – „Ей там оня сив склон е изгорялата гора до к-с Мальовица”... „Протести, дела, но го построиха този лифт...” -  показва новопостроения лифт до хотелски комплекс „Седемте езера”... image  34 Гордо изправените стълбове на лифта трасират пътя до навата хижа-хотел.  image 35,  image 36   „Е, ако си свеж, да тръгваме?!” „ОК!” Отговарям автоматично. Спускаме се по колците трасиращи пътя от х И.Вазов към х.Вада. Спускането е едно изпитание за моите колена. Вече не се спусках с подскоци, както едно време, пак се спусках бързо но стъпвах внимателно със стегнати крака. Наистина е стръмно.  Носех космодиск, но започнах да се замислям дали не ми трябват и ливайнки. image  37.Стускаме се към Яворова поляна.  image 38  image 39.Релакс преди същинското спускане.   По едно време Гюров ми дава почивка, докато свърши някаква работа - беше някъде около къщичката на Кире Железаро – обещахме си да разгледаме този уникален етнографски обект... но друг път. image  40  image 41  image 42Зайко си трайка. Надява се да не го забележим и да го подминем.  image 43.Гюров си сеща, как е хванал заек като дете. А аз се сещам, че и той е бил дете.  image 44.Миг преди да се гмурне в хвойновите храсти.   Според предвижданията към 19.00ч трябваше да сме на паркинга. Но изкачването от Яворовата поляна към Мальовица не беше за подценяване. Сетих се, че когато слизах по това нанадолнище си казвах смирено „Дано не ми се налага да го изкачвам!” По едно време явно съм почнал да дишам тежко, защото Гюров започна, като че ли да ми се извинява, за натоварването, на което е подложил моя грохнал организъм. image  45.Скелет от мъртва елха.  image 46. Започва същинското спускане.  image 47.Папратите са разкошни, но предстои още 2ч. Път – до 20.30ч.   Казвам му: „Нищо бате – малък тест!” – на него му хареса тази формулировка. Някъде към 20.30ч. стигнахме до колата. Дванадетет часа ходене!   Когато пуснах колата надолу по инерция Гюров направи нещо, което не го бях виждал никога да прави. Отвори прозореза на колата и почна да вика. Първо псуваше хижарите, но това свърши бързо. Той не е човек, който умее да псува, така че да усещаш как се кефи. Ако хубавата псувня може да се оприличи с една пикантна гостба, която те изпълва с удоволствие и те засища душевно, неговата псувня не беше нещо повече от хамбургер. Започна да разказва, как отдавна хижарите го нервят, но когато си купил палатка за двама, „синът ми се прецака и пак ходя сам”. Сигурно си вярва, макар че само преди часове се възмущаваше, как когато отиде на вилата, децата му не ходят там. И обратно.   После обаче започна да вика „Еййй хора, още ставам за нещооо!”  Изгледах го с учудване – това е един от хората, на които наистина се възхищавам, а точно него го смятам за герой. Начина по който не се уморява да се бори с нещата, които живота му сервира, с бюрократичната машина на държавата и нейната шулева-булева логика, не е просто за уважение, а за възхищение. Чудил съм се как издържа. И не просто издържа, а успява да се пребори...   И сега този вик...Дали пък не сбърках, като безропотно се подчиних на неговите команди, а не настоях да изкараме една незабравима вечер с младите швейцарките. Защото онзи сън все някога ще трябва да се сбъдне. Няма начин!


Тагове:   Рила,   Мальовица,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viovioi - Чудесни снимки ! Мерси!!
22.07.2008 11:48
Имахте ли карта, компас и водач?? Не е съвсем безопасно.
цитирай
2. maev - приятелят ми е лицензиран водач.
22.07.2008 12:10
мисли за всичко и би трябвало да има всичко.
:))
цитирай
3. gamina - :)
22.07.2008 12:28
Чудесно :) Другия месец мисля да се замъкна и аз натам, даже живо ме интересуваше маршрута през х. Вада - мерси много за разказа :)
Само не знам кога дъновистите ще окупират езерата. Ще ми се да се размина с тях ;)
цитирай
4. boyana - Много ми стана смешно като си пре...
22.07.2008 18:44
Много ми стана смешно като си предложил шоколад "Милка" на ..швейцарки!И ти завиждам за похода в любимата Мальовица.Но хубавите моменти траят най-кратко
цитирай
5. tota - На Рила с Гюров
22.07.2008 21:43
Благодаря ти за прекрасния разказ и за възможността да се докосна да Рила планина! Навя ми спомени и желание и аз да се отправя към планината.Поздрави!
цитирай
6. yuliya2006 - ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА ...
06.09.2009 21:58
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/08/31/na-bylgariia-s-liubov-rila.389243

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
7. анонимен - buy viagra online 950 17211
20.10.2012 14:34
<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#13936>buy viagra online</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#8392>buy generic viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#15228 buy generic viagra
цитирай
8. анонимен - cheap cialis 18154
21.10.2012 21:52
<a href=http://ordercheapcialishere.com/#kytuq>order cialis</a> - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#ydkih >buy cheap cialis</a> , http://ordercheapcialishere.com/#jhprk cialis online without prescription
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maev
Категория: Други
Прочетен: 865904
Постинги: 135
Коментари: 1343
Гласове: 3569
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930