Верно че италианските коли са красиви. Но не съм съгласен с това, което казваш, че „италианска кола, човек купува не с акъл а със сърце”. Защото това важи за всяка кола. Стараеш се да се убедиш, че някакви разумни аргументи определят избора ти, но си далеч от това. Няма как, защото колата втора употреба се купува с риск. На късмет...   Не че мога да те посъветвам кой знае какво... обаче...   Постфактум... По какво можех да позная, че колата която преди 5 години купих е била от морга?   Ето по какво: 
(може да си направиш извода до къде причината за грешките е наивността и от къде глупоста в нейния изчистен вид)   -не показват фактурата – там се вижда смешната цена , на която е купена и то от Фрайберг – една от Германските моргаджийници, нещо което до тогава не знаех;   -няма сервизна книжка... т.е. дори не са си направили труда да направят фалшива;   -не ми показват митническа декларация;   -вътре, където е написан номера на рамата, се виждаше че боята е друга. Ако имаше кой да гледа; Човек може да си запише номерата на рамата и двигателя и да види в интернет, дали колата се издирва.   -самата боя беше на шуплички, които забелязах после. Сега може би бих познал че една кола е изчуквана и пребоядисвана... но не съм сигурен. По-скоро бих провокирал продавача да си признае.   -радиото не беше просто извадено, а изкормено – с отрязани кабели   -разни дребни дефекти, които отвличат вниманието, за да си мислиш, че двигателят сигурно е в ред – пукнато стъкло, неработещи ключалки, неработеща пръскалка на задното стъкло;   -имаше лаинца от плъхове по двигателя – значи престоят й е бил съществен. Това че двигателят не беше лъснат, както на някои от колите. Това беше представено за плюс – човекът искал да видя колата такава, каквато е – без козметика!   -нямаше филтър за въздуха отвън – не се сетих да пусна вентилатора, за да ме обдуха прахоляка...   -гумите бяха абсолютно еднакви, нови, но евтини...И зимни! Тогава снежинката не ми направи впечатление. При нормална експлоатация гумите се износват различно – може задните да са различни от предните. Като се поставят нови гуми няма да се разпознава, ако има проблеми в предницата например...   -имаше леко сълзене от гарнитурата на двигателя. Това ми беше представено, като нормално – щото колата е взета в движение;   -нямаше капачка на резервоара  за течността за чистачки (мислех че е дреболия, но после не успях да намеря такава) и нямаше запалка – за кво ми е, нали съм непушач!;   -имаше ръжда по носещите болтове на амортисьорите. Много важен признак, като се има предвид че ако не е чукана френската кола не би трябвало да ръждясва.   -номера на рамата беше написан на ръка със чук и шило, можеше да си направя труда да го погледна и това поне да ме осъмни;   -човека упорито отказваше да изкара колата да видя как се движи – после се чу чукането онова на на каретата... късно!. При по-дълго каране можеше да разбера, че колата загрява, защото радиаторът й е с един а не с два вентилатора. Има изпълнение за северните и южните страни...   -имаше и чукане на вратите – дреболии, но в комбинация с прецаканата ключалка  - нарочно оставил дясната ключалка неоправена, за да не крадат колата (?!) Когато има централно заключване може и да не забележиш с месеци.   -имаше теч от мястото където антената излиза на покрива. Разбра се при първия дъжд ...   -не работеше плафона за вътрешно осветление на колата – иначе проверявах дълги къси и мигачи, но... плафона би трябвало веднага да забележа...   -не работеха някои важни индикаторни светлинки на таблото – Тези светлини, при включване светват всичките с което се проверява работоспособността им, после изгасват и ако има проблем светва съответната лампа – примерно ако си дръпнал ръчната спирачка – лампата за ръчната свети. Та някои от тези лампи бяха премахнати и не можеше да се познае че ги е имало. Трябва човек да се вгледа внимателно или да познава този тип табло. Например има датчици за износване на спирачките. Продавачите режат датчиците и махат индикаторите, така че трудно можеш да разбереш че спирачките ти са отишли;   -и нещо много фрапиращо – километража, беше разнебитен – не работеше онази част, която се нулира, за да си засичаш километрите. Това е ясен признак, че километражът е пипан... т.е. връщан.   -тапицерията е чисто нова – значи е имало рефърбиш... Още повече, че видях много коли с точно такава тапицерия – рефърбиш на едно и също място, ползван е един плат. Същото е с боята. (коли свежо изглеждащи боядисани еднакво. Иначе фабрично всяка година се произвеждат коли в определени цветове). Изглеждаше много свежо. После видях че когато е металик и бронята е металик. Просто всичко е металик – поне при този модел. И отвътре и от вън и под капака;     Не бих искал да навлизам във психологията – начин на говорене, умението на продавача да премълчава отговори, да провокира определени въпроси, определени тестове, да избягва други. Да демонстрира общуване с колегите си и да ти покаже, колко много го уважават и ценят. Да те накара да се засрамиш от многото ти съмнения и да му се довериш. А когато му дадеш парите, да ти покаже съвсем друго отношение. Да разбереш, че докато не си си дал парите си цар, после си никой!   В общи линии, тези хора са много опитни в пазарлъка и дори да си нащрек трудно ще избягнеш всички капани – те са много.   -какво означава, когато един дефект се вижда от пръв поглед – не е отстранен умишлено, макар че колата, може да се лъсне като бижу? Може би е отвличане на вниманието от друг дефект. Или чукнато място не се оправя, за да може продавача да ти каже, че това е оригиналната боя – иначе ще си мислиш, че е по-тежко катастрофирала;   -какво означава, когато колата се продава от много разговорлив продавач – това не е случайно. Във фирмата има и мълчаливци. Но този омайва. Пита те за името ти, говори ти на малко име, френдли... Раздава го като човек с опит. Започва да бистри политиката, да ти съчуства, понеже всепак си паднал до това положение да купуваш секъндхенд... Определено манипулативно.   -други изтъкват като предимство сервизната книжка на колата... Не съм наясно доколко тя може да се преправи или да се попълни, да се люпнат няколко печата. Но може да ти направи впечатление, когато са чисто нови, когато са еднакви с еднакво мастило, еднакъв подпис – нещо невъзможно в реалността;   -разказът че колата е била притежание на германски пенсионери, маняци на тема чистота, точно изпълняващи заводските предписания;   -начина по който се правят отстъпки в цената – някои го правят веднага, други постепенно, като започнеш да откриваш дефекти – създава се усещане за задоволство, че ти контролираш положението... и си ги разкрил!   -обещанието, че след като купиш колата, ако имаш някакви проблеми, ще бъдат отстранени в сервиза „ни”... Това създава сигурност, ако нещо излезе като дефект... Тънък момент –не се казва, че това ще е безвъзмездно... и че това изобщо не е сервизът на продавача...   -лекичко настъпване по други линии с цел манипулация да вземеш по-бързо решение – правят така, че да се почувстваш беден, че си скрънза, а пък те великодушните ти правят отстъпки и метани. Дават ти да разбереш, че истинският мъж не може да се колебае толкова и да издребнява „за некви си пестин лева” – особено ако си с жена, може да и по сериозно влияние...   -за някои като че ли целта е не да ти продадат колата а да изкрънкат капаро – поне 20лв.   -фалшивата демонстрация на колегиалност и коректност към другите продавачи – подпитва те какво друго си си харесал. Докато му разказваш и се радваш, че можеш да го притиснеш с конкуренцията,  ти казва загрижено „Не съм такъв човек и знам че не е хубаво да се говори, срещу колегите, но на онази кола двигателят й е шлайфан... Ама все едно нищо не съм ти казвал...”   ...    Този урок си го платих –сравнително евтино, ако се смята в пари. Щото все пак карах колата три години, и я продадох, след като бях отстранил 90% от проблемите, а за другите си признах на човека, който я купи. За добро или за лошо обаче я карах с много повишено внимание. (удоволствието от шофирането, не е същото...) Очаквах че може да ме остави насред пътя. Но тя не ме остави, като ми се отблагодари за нежното отношение:) 

....Иначе наивността и глупостта са много скъпо струващи удоволствия. :)   Знам че ти падам много в очите. Но ако можеш да се поучиш, ще смятам бащиния си дълг за изпълнен.(в конкретната ситуация) :)

можеш да издадеш "брошурка", към която ще има много малко за добавяне. Така може да си възстановиш част от загубите, а ще има и обществена полезност :)
А иначе, разликата между нова кола и стара е като слушането и гледането на това парче на Пърпъл и слушането му на къси вълни преди 30 и повече години :)))

...че в момента карам най-добрата кола.

Преди време(1993г) имаше една реклама - "най-добрата кола е новата кола!" - тогава Д. Москов рекламираше москвичите:)

Мерси! Голямо мерси, ако това е най-добрата кола.

По-късно шефчето дефинира "най-добрата кола" като служебната кола...

http://escape.log.bg/article.php?article_id=9013

Абе, за тая кола дето си купил тогава те ли ти искаха пари или ти ги даваха, за да я вземеш?:)

Поздрав!

прочитам всичко внимателно втори път, отивам при мъжа ми и почвам, ей така небрежно, да го питам как, аджеба, е положението по точките, по отношение на нашата щайга!
хе хе хе хе... само се чудя...дали от играчка няма да стане плачка! ;-)))))

колко ли още дефиниции ще се появят...

-е аз не карам държавна.

- споменах че много от нещата човек не ги вижда. Не можеш да допуснеш че един такъв чичка, който е толкова загрижен за теб, ще те лъже така нагло, като те гледа в очите.
-някои ти разказват цяла история, всичко толкова добре пасва...

този уикенд отново трябваше да се отдам на това удоволствие.
Обаче сега сина ми сравняваше точка по точка, това, което съм писал с това, което му се предлага. Мисля че изживяното ще се помни.

Разчитам на това, че той е по мъдър от мен и не поема безсмислени рискове.