Утре имаме среща на випуска.Трябва да купя цвете за Фая, моята класна! Както си го повтарям, така до довечера ще съм забравил и по пътя ще се опитвам да си спомня, къде се продаваха цветя в най-красивия град... Не е хубаво да карам и да си мисля, че имам нещо да върша.   На пръв поглед цветарски магазини много, но не навсякъде умеят. Преди време бях редовен клиент на пазара в Младост. Там има една дебела, слънчева леля и едни момичета в дънки, които правят хубави букети. Момичеттата умеят повече, но при лелята обикновено има по-богат избор. Приятно е цветарките да те познават, да те поздравяват и да си шушукът за теб – беше ми кеф да харча пари за цветя и го усещаха.   Иначе най-близо ми е да взема букет от цветарите на „Руски паметник” – без да губя време. Но там не правят добри букети, дори, когато им обясниш, какво искаш. Хубав букет за официален случай може да се поръча на Стамболийски, между лесбийското кафене и социалното. Обичам, когато букетът е направен по-красиво, отколкото съм очаквал. Там обаче няма къде да се паркира... Така че, ако ме домързи или нямам време - на Руски паметник трябва да се огранича до рози с панделка... Мога да избера някакви жълти рози, така че в целуфан да изглеждат добре.   ...Забравил съм,  дали Фая харесваше жълти рози. Изобщо какви цветя харесва?! Не съм се и замислял дори – всеки път съм купувал, каквото ми хареса в момента.   Жълните рози са нещо необичайно и могат да породят противоречиви емоции...  разбира се само ако се подхожда по някакви люцкановски правила - това са разни неща за различните цветя, които може да е интересно човек да чете, но не ми харесват. Примерно, че бялото цвете означава невинност, а жълтото омраза, а червеното – любов и страст! Аз пък смятам че бялото е цветът на порока, съчетано с черни лентички, може да изглежда много агресивно! Розовото пък е неустоимата нежност, чувствеността, която е най-прекият път към Ада. Жълтото е предизвикателството, амбицията да бъдеш всичко и да обърнеш всичко с краката нагоре... А червеното означава, че съм взел цвете за жена, която мисли по стандартен, дори може да се каже примитивен начин – не влагам нищо лошо в това. Казвам тези неща, като пример – едно и също нещо за различните хора може да означава различно. Цветята могат да ти говорят на различни езици. Ролята на преводач не е бреме за мен, а удоволствие. Винаги мога да обясня, какво точно съм имал предвид – стига някой да се интересува и да се осмели да пита.   (в този клип песента Една българска роза е със субтитри на Македонски – нещо толкова нужно) http://www.youtube.com/watch?v=EAW8JoITVVI      Имаше период от живота ми, в който предпочитах жълтите рози, може би за да наваксам, това че преди това съм ги пренебрегвал... Сега, като че ли отношението ми към цветята е по-уравновесено, но като се замисля, купувам цветя по-малко... Явно съм се поотпуснал. Скоро и жена ми ме критикува, че съм й подарил розови карамфили – като че ли това не са цвета и не могат да бъдат красиви. Ама хайде!   За мен покупката и на най-простичкото цвете е един ритуал. На пръв поглед празно суетене, което обаче си ми е важно и ми е част от удоволствието.   Ползвам нещо простичко, което може да свърши работа на всеки, решил да купи цвете: Нека си представим цветето, като ретранслатор на енергия – емоционална енергия. (Защото според теориите на други видни теоретици, цветето е нещо, като пречиствателна станция, то  събирало лошите енергии от човека. Не оспорвам. Според трети пък, самото цвете е носител на енергия и може да я отдава. Тази теория е близка до възприетата от мен само на пръв поглед - тя не изяснява от къде цветето взема енергията, която отдава и къкъв е характерът на тази енергия. Божествен или природен?! Тя е различна от енергиите на слънчевата светлина, и водата, които са извършили чудото – цветето да се появи и израсте в цялата си красота...) Според моята теория, макар и отрязано от корена си, цветето е още живо и събира енергия, която после може да предаде.   (Едно изпълнение на Йосип Кобзон – заредено с много енергия от хора и оркестъра на Съветската армия: http://www.youtube.com/watch?v=ciQ77vmeqgE...)   Да, може да изглежда че това са щуротии! Обаче, спазвам някакви ритуали, при приготвянето на букета, което ми носи добро настроение и ме подготвя за нещо хубаво. Не стигам чак до там, да говоря на цветята, макар че в това няма нищо лошо. Но се опитвам да си представя как ще ги поднеса, какви думи ще кажа, как цветето ще бъде прието, къде ще бъде поставено...   От пръв поглед мога да разбера, какви са енергиите на цветарката и от това зависи, дали ще купя от нея, дали ще я оставя сама да прави букета, или ще присъствам, за да го „заредя” с енергия. Наистина има цветарки, които са като някакви добри феи с вълшебни ръце – самите те зареждат цветята с енергия и това не може да не го усетиш. Но не всички са такива – не мога да понасям цветарка да се мръщи, като прави букета или да го прави с някакво мъртво безразличие.   Не съм противник на пращането на букет на адрес, чрез интернет, ако съм го избрал сам, или съм сигурен, че ще е нещо по-добро от това което поръчвам. Отношението към цветята е определен вид култура и това, че някой се е хванал да продава и са го научили да комбинира цветята, да връзва някакви лентички, да боцка иглички където трябва, мен не ме вълнува. Ако цветето ще се гледа от лоши очи и ще се пипа от лоши ръце, по -добре да набера глухарчета или да откъсна ралица и слънчоглед край магистралата (и това се е случвало... вместо да поднеса незаредено с добра енергия цвете).   (След Кобзан, чалга варианта на песента ми идва в повече: http://www.youtube.com/watch?v=Toak2_V9loM&feature=related)   Все пак у нас има добро предлагане на цветя и в повечето случаи продавачите умеят да приготвят букетите.   В Щатите, например, няма кой знае каква култура по отношение на цветята.(иначе, когато пращаш букет по нета, нещата са по-изпипани, но пак е по стандарт – каквото е на снимката –това е... Но това не винаги ме устройва, защото когато избирам цветята си мисля за жените, за които са предназначени... Това е част от „зареждането”.) Ония там продават цветята на дузини – такива глезотии, да вземеш някаква бройка, пък да е нечетно число – няма! Плащаш целия вързоп, (не букет), или нищо – иф ю уонт! Може да се каже че там е още по-необичайно поднасянето на цветя, или се смята за нещо много официално може би и жената трябва да има някакви големи заслуги – нямам представа.(преди време, когато бях там, се наложи да купя два вързопа дребни карамфили и накарах цветаря – някакъв латино, да ги развърже, да ги размеси и да ги върже наново – получи се смъртоносна смес – приятно е да усещаш погледите на жените, особено на някакви готини негърки...)    Не знам защо, но „зареждам” дори цветята, които поднасям формално, на жена, която ми е бизразлична, или изпитвам антипатия. (понякога се налага да го правя – протоколът го изисква) После я гледам как се радва на цветята и си казвам: „Цветята, не са просто цветя – т.е. растения, някакви. Те правят чудеса! Ето, към тази жена не изпитвам любов, отношенията ни са хладни, дори обтегнати, а сега се хващам, че започвам да изпитвам симпатия... Няма страшно де, – ще ми мине!”   Не, цветето си е направо нещо изумително! Не мога да си обясня, защо цветята са толкова различни и красиви, при положение, че пчелите нямат цветно зрение... другите насекоми също. Защо й е било на природата да се напъва, за да прави такова биоразнообразие... което сега да се чудим как да опазим...     ... ...Получи се отплесване, както обикновено. Всъщност избора на цветето и неговото поднасяне е само част от играта. Ако може да се нарече игра, магията която често се получава.   По-важната част за мен е приемането на цветето. Може би защото това не подлежи на контрол от моя страна. Но при всички случаи за мен е интересно и любопитно, да наблюдавам реакцията.    Какво пък толкова, ще каже някой – жената взема букета, понякога дори с досата и неудоволствие, защото докато се разхождате, твоите ръце са празни, а тя трябва да го носи през цялото време и да бъде внимателна с него, за да не те засегне хвърляйки този излишен товар в първата срещната кофа за боклук... Мда.   Всъщност това заради което си струва да се харчат пари за цветя, е радостта от тяхното получаване. Която е винаги различна и много различно изразена... и показана. А точно това показване пък носи радост на този, който поднася цветето. Да видиш първата реакция – усмивката, погледът, възхищението от красотата на цветята. Да се наслаждаваш на последващото суетене  и търсене на подходяща ваза, на подходящо място, където да бъде „разположено” твоето цвете или букет...  – Действия, които могат да изглеждат рутинни и небрежни,  но постепенно те обгръщат с някаква извънредна празничност. Могат да започнат  понякога с някакво неистово радостно пърхане, да преминат в топлота и нежност, които постепенно изпълват цялото пространство с красота. Чуваш думи и изречения, които на пръв поглед нямат някакъв смисъл - може дори да изглеждат несвързани, незавършени, но ти казват много... или просто изразяват изненада, радост, любов, нежност, красота...   Всъщност, за да доставиш това удоволствие на една жена и за да получиш от нея още повече не е нужно да правиш, кой знае какво, не е нужно да си много умен, нито да си богат или силен. Не е нужно да си полов атлет, не ти трябва и „терен” – можеш да го направиш навсякъде, макар че ако подбереш правилно и мястото, можеш да постигнеш невероятна интимност.   Аз не обичам показността при поднасяне на цветя. Дори когато е „по протокол”, не бих казал че го правя по задължение. Разбира се по различен начин се избира и поднася цвете на майка, на любима, на съпруга и на тъща, на колежка и на любима актриса... И човек изпитва съвсем различни емоции. Но не смятам за удачно да се употребява думата задължение. Макар че на времето имаше едно клише: „На мен се падна приятното задължение....” Сещам се за един мой бивш шеф, който поднасяше цветя на колежките закупени със служебни пари и ги поздравяваше лично за празника на жената. По дяволите! Дори да се налага да поднасяш цветя „на конвейр”, можеш да го направиш много лично. Стига да искаш!   Мисля си и за кошниците цветя, които понякога се поднасят от името на някоя фирма или на някоя важна личност... Това наистина придава тържественост, помпозност. Те сигурно радват артиста, внасят атмосфера в края на спектакъла или концерта. Но това е само показност. А направо би звучало смешно, някоя фенка да поднесе цвете на някоя звезда на хеви метъла... Опитвам се да си го представя... може би ако цветето не е произведено в Кремиковци?!... ...   ...Колко ли цветя съм подарил през живота си!? Нямам представа. Знам, че всяко от тях е избрано с удоволствие, дори когато се е налагало да се съобразявам с парите. Дай боже за в бъдеще да подарявам повече! Идват ми наум доста случки, свързани с цветя...  Весели, тъжни... Не мога да устоя на изкушението да разкажа поне една... Набързо!...     Случка1. Имаше някакво комсомолско мероприятие преди 1989г. Награждаваха едни комсомолки за едни научни постижения и заедно с грамотите им поднесоха по букет с цветя - Идейно! Това става в Дома на Съветската(сега Руската) наука и техника, на ул.Шипка. Накрая на мероприятието пееше Камелия Тодорова – сега би звучало нормално да  кажа, че ми е любима певица и актриса , но за онова време щеше да е много далеч от истината. За мен тя беше нещо невероятно, като глас, излъчване, присъствие на екрана! Обаче организаторите не бяха се погрижили да ни уведомят, че тя ще пее, нито пък да подготвят някакви цветя и за нея. Не може Камелия Тодорова да бъде скрита под формулировката „Литературно-музикална програма”(!), дори когато пее на плейбек. По време на втората песен, помолих една от наградените (дори не я познавах) за букета, който беше получила. Тя ми го даде, с видимо удоволствие и го поднесох на Камелия. Знам че беше доста нахално от моя страна, но ако не го бях направил, щеше да ме е яд. Край наС1.   ... .... Едно мъничко нетрайно нещо, едно цвете, може да остави хубав спомен за цял живот...  И дори не на онзи, който го получава, а на този, който го поднася...   (А ето и оригиналът на Паша Христова – изпълнение при което изпитвам много радост и малко тъга: http://www.youtube.com/watch?v=Zb04bUGG_wE )   Наистина е невероятно...  
       ПП. Звучи ми направо нелепо, от София да нося цветя в града на розите. Макар че ... май няма да се учудя, ако цветарките в Казанлък продават рози от Турция или Холандия. Дано да не е така!




ППП. Това са едни неоткъснати цветя... Маргаритки... може би никой няма да ги откъсне?! Обаче много им се израдвах и имам поне десетина снимки на техните личица...

***
Понеже се получи малък спор... Може би всяка жена ще каже че обича цветята, че обича да й ги подасят от сърце... Но ...
Мили момичета не бива да се срамувате да си признавате, че обичате да ви поднасят и диаманти... Ей така - отвреме навреме... Не всеки ден, защото когато и диамантите ви омръзнат, става кофти...

Ето... Момичето от клипа... момент да го копна...(клипа)

http://www.youtube.com/watch?v=p0FDGnAIWpk

всъщност това е едно момиче на всички времена... Та то най-нахално признава че диамантите са най-добрия приятел на момичетата...

А не цветятя!

Толкова е сладка в своята арогантност!!! Обожавам я!


*** 
Но пък не може да не си спомним една потресаваща история. За един студент, един славей и още нещо - едно цвете...
http://elli.hit.bg/wild.htm 

Ето пак се наложи да дописвам този пост - знам че не е хубаво ... 

 

Моля те, подари ми цвете. Или не, не ми подарявай, просто ми кажи какво би ми избрал. За една непозната, с много лица, винаги гладна, често тъжна, живееща повече вътре, отколкото вън, неможеща да пише стихова.

...ще ги сложа в поста:) това са едни мънички цветенца но много радват окото...

ме зареди с настроение!

Обичам невени!
Поздрави от една любителка на цветята!

İstinski kavaler si ti,Maev.

Това го давам, като пример за най-кратък виц:

евреин-миньор; -ха-ха!
Маев-кавалер; ха-ха-ха!

но царицата на цветята си е розата.
Харесва ми във всичките й форми, цветове и аромати.
Това е най-желаното от мен цвете.

Жълтата роза е символ на радостта,
Жълтата роза е символ на приятелството,
Жълтата роза казва "Помни ме"...

страхотно не бях чела или чувала това от никой мъж.
Поздравления.
Аз често си подарявам сама цветя, защото мъжете с души са малко. Те предпочитат бутилки и ...

... с поръчение да стане символ на любов!
Тя го изпълни успешно... и с радост-надявам се - да не й се надява човек!

- виждам толкова чувствителни мъже навсякъде, обичащи красотата, готови да паднат на колене пред любимата жена и да й поднесат цвете от луната...

...но ги е страх, че ще бъдат смешни. Че няма да бъдат разбрани. Крехката мъжка психика трудно ще понесе една женска насмешка - точно в такъв момент.

Веднъж питам един мой племенник, що да не подари цвете на момичето с което е спал. Отговорът беше:
"На тая ли бе! Да не съм луд!" - значи има известна разминавка, несъответствие.
=)))

зарядното...

А невенът е адно много красиво цвете! Не върви за официални случаи, но си е едно малко слънце....

аз не виждам чувствителни мъже
може да си прав, че ги е страх да не бъдат смешни, но не ние ги правим смешни и не ние им се присмиваме. Горките мъже ...
Не ме разбирай грешно аз обичам да бъда в компанията на чаровен, мил и внимателен мъж, но това ми се случава много рядко и уверявам те че не бих наранила никого, напротив май много внимавам..

Какво повече искате от хубавите моменти? ^_^

...сещам се за учителя ми по ЛАТИНО... Показваше едно движение с въртене на дупето. Младежите го гледаха с неразбиране: "Нияма срашно, нияма да ви помислят за педерааси! Ето вижте ме меене - аз педерес ли сам?!" Така Памбос ни накара да си въртим дупетата с финес!

...да се помнят форевър...

Един момент, колкото и да е красив, трябва да има нещо с което да го запомниш, нещо което после да можеш да разкажеш... Да се похвалиш...
Или просто да си го спомняш, без да те е срам.

Никога не съм разделяля цветята по цвят.Предпочитам някой видове и аромати, но всички цветове са красиви.Това разделение ми звучи малко, като да търсиш черна котка в тъмна стая, в която въобще няма котка:)) И, хубаво изкарване!

...зависи от много неща. Може дори да не кажеш нищо. Да направиш едно многозначително мълчание да речем...

За цветовете. Самата природа е направила едни и същи неща с различен цвят и ни е дала способност за различаваме тези цветове - Мислиш че това е случайно?! Значи не можеш да разбереш посланието, което Тя е зашифровала в тези цветове... ( иначе това си е просто различна дължина на вълната на трептенето на светлинните частици - фотоните)

извинявай, но мисля, че ние хората правим послания към цветовете. От решението на гатанката сме способни да направим нова гатанка. Природата е безгрешна, ние - напротив сме съчетание от грешки...А, посланието и го разбирам - много ще се зарадвам на всяко цвете, поднесено със сърце...

...че ако всеки ден ти поднасят все същото цвете - като вид и цвят, особено пък ако е поднесено със все същото сърце... ще ти омръзне.
:))

и никога не съм казвала, че един цвят харесвам, а всички, никога не съм казвала на черното бяло...Виж фзезии не биха ми омръзнали:))

и аз не съм,
финеса и флирта са оръжието на жените, а галантността и кавалерството са за мъжете. Който го може гоможе

"Никога не съм разделяля цветята по цвят........., но всички цветове са красиви."

Да речем ча всеки ден ти се поднася една и съща по цвят фрезия - кой ти е любимия цвят - виолетов?! - добре виолетови фрезии... Поднася ти ги едно и също любящо сърчице... Много любящо. И всеки ден ти казва колко много те обича, и че всъщност днес те обича повече от вчера, а утре ще те обича повече от днес - но до утре ще трябва да почакаш...
А днес колкото толкова... Все пак той не увеличава броя на фрезиите заедно с нарастването на неговите чувства... За да не фалира - на за друго... Щото чувствата растат главоломно - като цените на дизела...

Та все си мисля, че ще ти се прииска, сърцето да изрази чувствата си и с нещо друго - примерно да ти купи пръстен с диамант - средно голям... Но истински... Или поне някакъв Сваровски кристал...

ей, от къде тръгнахме, къде стигнахве:)))))))) -ясно се виждат степените на разкоша - една роза, много рози, сваровски кристал, пръстен с диамант, собствено мнение ...- все основни позиции на човека. Виж, падането накрая ще е особено... В блога ми има един букет фрезии. Виж им цвета. Струват към 10 000 рубли:)))))))))))))))))))))))))))

=)) фрезиите ти са разкошни:)
Падането понякога наистина е нещо особено - в смисъл специално...
Аз в момента си падам по ...

И пак опираме до цената...

Интересно би било... Подаряваш разкошен букет, или кошница с красиви фрезии... А Тя, възпитана и мила, нищо не се пита... Но си мисли - "колко ли се е изръсил... миличкият!!!"

Дали някой е имал търпението да прочете този постинг !

но ... хич да не ти пука!

често цветя и затова когато го направят не правя анализ на букета, а се наслаждавам на жеста

докато четях постинга ти се сетих за нещо....
Много пъти са ме питали дали се подарява букет, цвете на мъж за рожден ден или по някакъв повод и дали ако го подари жена би било тъпо, смешно, извън протокола..?!
В крайна сметка на кого му пука?! Щом това е начина да изразиш себе си, да зарадваш другия, защо не?!
Ще бъда кратка...Наложи се да пътувам след работа до .....където беше гаджето ми - там изпити, очни и т.н. Имаше рожден ден. Реших, че освен подаръка искам да му подаря и цветя. Работех на място, което се намираше на "Улицата на цветята" /понякога ми липсва/. Там работеше едно момче, което правеше просто невероятни букети. Идваше му отвътре - той изразяваше себе си. Нямаше един и същ букет. Помолих го да ми направи нещо дребно, нещо от сърце като му казах какъв е повода.
:) Направи ми невероятно малко букетче от различни на цвят 5 малки рози. Не мога да го опиша, просто не мога. Букета остана в квартирата. Най-интересното беше, че когато след една година случайно пак попаднахме в същата стая, на същата хазяйка пак заради негов изпит - букета още седеше там. Въпреки, че цветята бяха "хербаризирани" си оставаше красив. Хазяйката го беше запазила :)
Не знам дали още стои :) сигурно вече не .....
Поздрав за постинга....аз обичам орхидеи ;)

...не мога да си спомня от кога не съм се наслаждавал на такъв жест.
Но пък се старая да компенсирам, като подарявам аз.

tyrsih v google cvetarski magazin v mladost i popadnah na napisanoto
chetjah go i se prosylzih
samo s edno ne sym syglasna, 4e v bg pravjat hubavi buketi
kakto v USA taka i v germany ima cvetja na dozini , no kakvito buketi pravjat v nemsko ne sym vijdala nikyde v bg ama nikyde, jalko che sym malko invalid da sloja nekoj buket tuk

възможно е да не съм търсил достатъчно.

Това, което ме беше впечатлило в Лондон например, бяха многото цветя - живи! Навсякъде, където си помислиш - на первази, на балкони в каменни стени, бъчви - красота!...

И студенти с пръскачки дълги по 2-3 метра, минават да ги поливат!

Но с твоя коментар вече съм зарибен... Ще отскоча до Германия да взема един най-прекрасен букет!