Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2007 14:36 - Приятели
Автор: maev Категория: Други   
Прочетен: 5829 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 19:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Мано ме зариби по риболова! Ако не беше той, за мен това занимание щеше да си остане напразно, безсмислено и тъпо губене на време! Той просто отключи онова което е заложено в душата ми, в моето ДНК – любовта към този вид тръпка.”   Спомних си за старите ръждясали куки на дядо ми, който умееше да поставя пряпани на подходящо място в Осъма и с подходяща (жива) стръв... да хвърля срекмето на точното масто и да го вади в точния момент... „От рибарлък не се живей, да гйе!” – казваше дядо ми, като обяснение, защо цялото това „оборудване” е оставено на атмосферните влияния. А го помня как се е връщал с пълен кош риба – като в онази приказка...с големи шарани и щуки с остри зъби. За да ме изпита, колко съм смел ме караше да си пъхам пръста в устата на някой шаран. За последно си спомням дядо да се „занимава с риболов” една зима – може би 1959-60-та година – исках да ловим риба и ме заведе на барата... Хвърли няколко пъти но нищо не се хвана... само някакви малки рибчета. Но не бях разочарован. Вуйчо практикуваше рибарлъка, като хоби, но не обичаше да вдигаме шум покрай него. За мен не беше особено привлекателно да кисна с него... Имаше достатъчно оборудвани прътове и можех сам да ходя на реката, на някой отводнителен канал или на старото корито – имаше разни рибарски местенца, които се разпознаваха лесно.   Мдааа... Във всеки случай аз съм от онези за които риболова ще си остане безсмислено губене на време. Не знам защо човекът пред мен започна да ми говори за риболова - явно беше видял някаква насмешка на лицето ми...   „И ето вече толкова години съм страстен рибар, оборудван за хиляди левове с телескопи и макари по последна мода, с облекло и обувки ... дори една „Нива” на старо купих... И  винаги в готовност Маната да каже кога тръгваме. Дори отглеждането на червейчетата за мен е един ритуал – те трябва да са щастливи! Не да висят, а да танцуват на кукичката, като в клуб Максим!”   Това можеше да се види и с просто око... без червейчетата... Но този човек сигурно има представа, колко добре го разбирам. Говори ми, все едно съм в течение на нещата...  Всъщност понякога дори съм си представял, че самият аз съм едно такова червейче за стръв ... един истински БГ (БГ от Бял Глист... но асоциацията ви е ясна...) Имам написан един монолог на Белият Глист – един ден ще направя моноспектакъл... „Белият Глист” – рачмечтах се!... Ще се играе в Театър 199 от Ицхак Финци. Не! - трябва да е някой млад актьор – щото ще е стръв за Златни Рибки – не може една златна рибка да се върже на дърта стръв! Не, не съм сигурен, че не може – опитвам се да се поставя на мястото на една обикновена Златна Рибка – това всъщност трябва да е рибка-блондинка, обаче с високо IQ... Всъщност един Ицхак Финци изобщо няма да е безинтересен и непривлекателен за една Златна Рибка... Вече имам идея, защо именно един дърт БГ танцува на кукичката... Той е БГ с история, а една Златна рибка със сигурност ще оцени това... А и в края на краищата, тя няма да изпълнява неговите желания... а на онзи с пръчката... Трагедията на един БГ!... Мислъл съм си, защо златната рибка няма да клъвне на муха, на някоя лъскава купешка блесна, или на богато на протеини попово прасе... А на БГ! Как ще се върти около него хитрушата, а той ще танцува и ще й говори... Златните рибки със сигурност обичат да разговарят с интересни БГ... ...Обаче е рано да мисля за това... Уф как не ми се слушат рибарски истории точно сега!...   „Какво да направя такъв съм – всичко при мен трябва да е на шест! Във всяко нещо важното е да влагаш душа и емоция...Има рибари, които ходят по сами – цъкат си риба и си пушат цигарите мълчаливо. Обаче аз не умея сам да си мълча, не ми е комфортно някак си – винаги ми трябва и компания. Но не голяма, а само от един човек – и това да е Маната. Тогава няма и нужда от думи: „Тоа уикенд имаш ли нещо?” „Реди съм, Мана!” От тук нататък се знае, че в четири без петнайсет съм пред тях... А в четири и петнайсет минавам на бавно покрай някоя от караулките... Хубавото на цялото това занятие беше че наистина си почивах. Дори нищо да не се хване. Дори на Маната да е пълен живарника, а моя празен... Ако е някой друг може да се подразня, но с Маната не се състезаваме. Защото не можеш да се състезаваш когато си в храма!”   Не този няма да разправя истории... Той е философ... Искам истории!... Не ми се слушат философски размисли... Поне рибарски истории могат да се разказват много лесно – с малко диалог, повече импресия за природата и... неочакван край. Рибата си е мълчаливо същество, не е като жената - няма как да те опровергае, ако излъжеш... Но, макар погледът й да е изцъклен, безизразен, в рибата има нещо съвършено... едно съвършено тяло... Винаги ми е в главата онзи стих на Ф.Г.Лорка – „А каза ми, че е жена!”, в което сравнява женските бедра с риби... Мммм...Сууупер! ... Тоя е влюбен в своя приятел, виждал съм подобно нещо. Пък може и да е някоя гей-стори, знам ли?!...   „Знам, че сигурно ме мислите за педал. Не съм! В тази връзка, трябва да кажа че с Маната си бяхме ергени. Женските истории бяха с продължителност не повече от месец, без трайни последици върху нашата рибарска душевност и приятелство. Като добър шахматист Мано си имаше приказка „Да жертваш приятел, заради жена, все едно да жертваш топ за пешка!... Не че не е възможно... Но човек трябва да знае какво прави. ” Казвам това защото за да говоря в минало време за Маната ...  за всичко това, причината е не друго, а именно жена!”   И сега, като се започне една изповед! Момент да седна по-удобно...   „...В началото си мислех, че и тая ще отмине като многото други, които ни спохождаха и все не успяваха „да се впишат” в нашата конфигурация, но в случая конфигурацията беше разбита! Минаха месец, два - Маната не се обаждаше, а когато аз му се обаждах не отваряше лаф за риболов. Хем се притеснявах за него, хем не исках да му досаждам с тъпи въпроси. Когато мина половин година и вече не издържах на напрежението и отрицателните енергии, които постоянно акумулирах, Маната ме покани на сватба. Нещо ме жегна, чувствах се предаден, но не си представях, че това е краят на нашето красиво мълчаливо приятелство.”   Признавам, че този човек ми стана много близък с това „красиво мълчаливо приятелство”... Май никога не съм изпитвал и завист и съчуствие едновременно... както сега.  Да, „пешката” беше излязла на добра позиция и представляваше заплаха за топа. Заслушах с интерес и започнах да кимам по-усърдно, ... с разбиране.   „Жената не беше красавица и това биеше на очи. Рекох си – може пък да е умна?- макар че какъв смисъл от това да си вземеш умна жена... След като се  запознахме и си попприказвахме, разбрах че и това не е... То има глупост и глупост... Понякога глупостта е толкова симпатична и очарователна, че си готов да я прегърнеш и да живееш с нея до края на дните си... Но нахалната и безцеремонна глупост си е направо простотия и е нещо отблъскващо... Така отпадна и третото ми предположение – че жената сигурно е добра по душа!...”   Като че ли душата на този човек плачеше... може би още го измъчва въпроса „Защо?”...   „Маната не беше човек от материалния свят... и може би затова си паснахме с него! Материалното не беше на върха в неговата скала на ценности... Винаги съм смятал, че на върха в ценностната му система е приятелството, както е при мен... И ми беше много трудно да допусна варианта, че може да се продаде на някоя богата скрофа... Но трябваше да разбера и това... с кратко анкетиране на нейната рода...- Не! Не беше богата... и това, като че ли донякъде ме успокои! Като че ли ми беше най-трудно да приема, точно това!... Може би имаше „други някакви умения” – нещо което не можех да проверя – може пък да умее да готви прекрасно!”     Човекът говореше все по-трудно... мъчително, бих казал. Изпитваше огромна болка... Хванах се че и аз съм направил някаква измъчена физиономия в очакване на някаква развръзка, каквато и да е... Защото този въпрос започна да измъчва и мен!   Защо един мъж, ще си остави най-близкия приятел, ще развали едно „красиво мълчаливо мъжко приятелство”, заради някаква жена? Не го допускам, дори жената да е красива, умна, добра и богата?   „Не издържах... Не можех да си намеря място на тази сватба, а Маната беше зает и почти нямаше време да ми обърне внимание... Но въпросът явно си беше на лицето ми. Усещах, че аз самият бях съкрушен и изгърбен, като един огромен въпрос... Приятелю!... мили! ... защо?!!!... Попитах го, защото не можех повече... Бях готов да приема всеки отговор – всичко ми беше безразлично вече!”   От очите на човека потекоха сълзи... почуствах се много неловко... Сложих ръка на устата си...    „Той ме доближи дискретно и ми каза: „Питаш, какво толкова съм намерил в нея?!... Знам, че ти е кофти!... Но, разбери ме -  тя има ей такива глисти!””   А стига бе! Ще умра от смях – ами аз този виц го знам!  http://www.youtube.com/watch?v=WDVbMl12Gjk  Баси наглеца! Тоя ми играе театър! Държах здраво устата си, щото можеше да прихна да се смея... А човекът вече си ревеше неудържимо... Това пък ако не е постановка!   „Казвам му, Мана, приятелю мили... нима за това наистина?!... това ли е причината!?   Гледам го - сериозен... Исках да умра! Чувствах се предаден, предаден... предаден... Чувствах се едно нищо... Нима не знаеше той, че за него не глисти - десет метрови тении бях готов... и сега съм готов да завъдя!!! Нима съм му давал повод да се усъмни в това?!... Бях съкрушен!”   Оппааа.... Изпитвам студ... Целият се треса... Рева...  Сълзите ми се превръщат в кристали...  клепачите ми залепват и не могат да се отлепят...   ...Не това е невъзможно, това е някакъв абсурд някакъв сън... Да сън е, сън е... – и този човек всъщност има моите черти... Ужас!... Не, просто трябва да се събудя... Ееей - няма ли кой да ме събудиии...   „Бате, не е зле да ставаш, че път ни чака!” – Господи, това е спасителния глас на Гюров! Колко го обичам! Да... от Заврачица днес трябва да тръгнем по Кайзеровия път нагоре, към Мальовица...   Леле, какъв е студ! Брррр! - Успял е да изрисува стъклата на хижата по невероятен начин! ...
  ...Красота!    



Тагове:   риболов,   рибар,


Гласувай:
0



1. maymi - :)))
13.12.2007 15:21
Тази сутрин те сложих в моя блогрол с бележка "Отива му......" :))
Мда, определено :))))

Поздрави!
цитирай
2. tera - А пък аз защото си нямам блогрол,
13.12.2007 15:40
ще те сложа в новото удобство - моят.блог.бг да те наблюдавам по-отблизо, въпреки че отдавна не си идвал за утринна гимнастика :))))
цитирай
3. maev - Благодаря ви!
14.12.2007 14:38
ще трябва да напиша нещо специално за слагането... Обаче в края на годината има повече задачи.
цитирай
4. tera - За какво слагане говориш?
14.12.2007 17:21
Подмазване ли имаш предвид? Ако е така, много ме разочароваш. Боя се, че не си ме разбрал правилно.
цитирай
5. maev - тера - цъ!
15.12.2007 08:09
бях писал "за десктопа" преди една седмица.

би могло да се пише и за това кой какво си слага в блогрола и в моят блог.бг. Защото всеки слага различни неща...

Например - интересни сайтове, полезни практични(аз копирах един сайт, от друг блогрол, защото за мен лично е полезен и искам да ми е под ръка - уроци за разни неща, защото ученикът в мен е нещо неизживяно) , или интересни блогове... или пък блоговете на приятели - мисля че можем да говорим за приятелство в блога... Или да си сложиш в блогрола собствени постове, които най-много си харесваш - при мен го има и това нещо.

Възниква въпроса, какво е блога за мен, за теб... Ще се окаже че е много различни неща... Едни само четат, други пишат та се късат...
Чел съм няколко поста с класификация на различните видове блогъри - симптоми, диагнози... аз попадам в много от диагнозите...

такива ми ти работи...
направи си сега гимнастиката в последния ден от дължата седмица, щото те чакат тежки празници...

А за една жена празниците са какво?... Яко бачкане!

цитирай
6. tera - Sorry,
15.12.2007 09:16
явно много мнителна съм станала :) Сигурно защото странен народ се е навъдил. Ами бъди по-ясен - това "слагане" може някъде и в беля да те вкара :)))
Ако кажеш: "Мога ли да го сложа на жена Ви?" - иди после обяснявай с разцепени джуки и насинени очи, че е ставало дума за десктопа :)))))))))
А пък празниците отдавана съм ги почнала и май скоро няма да ги приключа, както гледам. Така че за мен не са яко бачкане, а як безкраен купон :)
Дай Боже всекиму, включително и на теб!
Приятен ден:)))
цитирай
7. maev - за мен ще е болезнено...
15.12.2007 09:44
... да се лиша от многозначителността.

Изрази като този, който си дала за пример са доста често прилагани - работата ми налага "да слагам" разни неща или да пратя човек, който да "го сложи", така че да има съответното удовлетворяване на желанието...

В един от постовете бях писал, че едно от условията, които ми постави жена ми, преди да се оженим беше "да говоря в прав текст".
Бях принуден да приема, защото много я обичах...(може би един ден тя ще разбере, какъв компромис съм направил в името на любовта)... а и вярвах че след време, за нея няма да е проблем да разбира речта ми... в нюанси. Дори да ме разбира без да се налага да говоря..., както си е редно за една любяща съпруга.

тук в блога, често има нужда от разяснителна дейност... но не винаги го правя - не бих искал това да се смята за неуважение към тези които са одтелили ценно време да ме четат.
цитирай
8. maymi - Замислих се за своя афинитет към многозначителност...
15.12.2007 11:50
Замислих се не дали го умея виртуозно, не дали се приема като артистично-аристократична и интелектуално-извисена моя черта ...........а дали многозначителността не ми е една извисена форма за прикриване на собственото ми невежество... :)))
Маев, ще се помотая по някое време в темата, ако позволиш!
Поздрав!
/а снегът е готин/
цитирай
9. maev - e аз съм далеч от
15.12.2007 13:08
подобна артистично-аристократична... не... по-скоро аристократично-артистична, интелектуално-емоционална одухотвореност на изказа, която да пада като някакъв воал(представям си една вдовица, щастлива от голямото наследство) и да прикрива срамежливо художественото послание, с цялата неговата дързост и безцеремонност...

Всъщност дали и доколко многозначителноста може да се приема като двуличие, лицемерие... Доколко може да бъде преграда, дистанция, високомерие... Доколко може да е вратичка за измъкване от някакво положение, което може да се създаде при директната реч...

Или пък за прикриване на невежеството... ( сещам се за един филм - английски, за един градинар... Питат го Вие кой сте- той отговаря спокойно - Гарднър! От тук нататък мистър Гарднър си говори за градината на фирмените събрания, а ръководството приема това, като съвети как да се преструктурира фирмата... И фирмата дръпва нагоре...)

Последното лесно се хваща, така че многозначителността може да се ползва , като печелене на малко време, докато премахнеш в някаква степен невежеството по някакъв въпрос --- стига да е възможно.:)))

При мен многозначителността е по две линии: 1.нещо останало от тоталитарното минало, когато критиката се правеше по определен начин. Има такива абсурди - критика чрез хвалене - Аз критикувам, критикуваният знае че критикувам точно него, и разбира за какво точно го критикувам... а също и тесен кръг запознати с този начин на изказване. За останалите словесната еквилибристика понякога може да е дори напълно неразбираема.
2.От времето на закъснелия ми пубертет, когато изведнъж станах много слаб и дребен в равнение с другите, загубих два боя и самочуствието си, че със сила мога да се защитя. Не че не съм ял бой за думи... Но обикновено имаше известно закъснение, докато другия схване, това което съм казал.

Има и друг случай... Например да кажеш по един многозначителен начин на едно момиче, че я обичаш - всички разбраха, че е обяснение. Тя не го разбра, по скоро нарочно се направи, че не разбра, така спести неудобството, което изпитваш, когато не ти отвърнат на чувствата.

Кога си струва да използваш такъв намин за изказване, за да намалиш болката или да я избегнеш? И кога избягването на удара ще те постави в положение на страхливец?... върху това следва да се помисли доста, за да не се оплете човек в собствената си многозначителност или да се превърне в плазмодий...

Виж как се задълбочих и пропуснах да спомена за снега... Трябва да купя шейничка... Миналата година нямаше сняг и сега трябва да се наваксва...
цитирай
10. maymi - :))) Така се задълбочи, че за мен нищо не остана :)))
15.12.2007 15:09
Иначе съм мислила, да.
Точно, за да не се оплета в собствената си многозначителност (да спася поне нея, оплитам се във всичко останало :))

Ако е, за да усещаш разнообразието на ароматите – ОК.
Но - от упражнения по софизъм и реторика, от снобизъм, неестественост, самолюбие, глуповатост, безсилие, невежество.....

Иначе, без взирането, и тук нацелване на мярката /като навсякъде всъщност.... ако и казваха коя е мярката .../ , за да не преиначава и обезсмисля...
цитирай
11. maev - многословието ми е по-голям недостатък
15.12.2007 23:20
...в сравнение с многозначителността, от многословието си губя повече.(ако може да се говори за някакви загуби) всъщност тези които четат губят интерес към моите постове...
Многозначителността може да провокира, многословието може само да отблъсква...


може да се каже, че уцели слабото ми място - имам чувство за хумор(макар и доста странно, понякога) и много други неща, но от чувство за мярка съм лишен.
Самоограниченията които правя, не са естествени, поради моя вътрешна потребност, породени от чувство за мярка, а едно съобразяване да го наречем волево....- "вземи се в ръце, не може така да се пише при положение, че те четат и други освен ти самия..."
Има го това при възрастните хора - те обичат да разказват много, като че ли се страхуват, че нещо ще остане неразказано. И като се замислиш колко неразказани неща има на този свят, които може да бъдат разказани интересно... разни случки, които няма как да си измислиш...

цитирай
12. maymi - Чувството за мярка е най-сложното умение...
16.12.2007 21:28
Знаеш ли анекдота за онези двама надути и суетни писатели, дето всеки ден се разхождали в парка и всеки се фукал с новите си прозрения или успехи. По време на поредната разходка обаче говорили само за единия. При разделяне, той не пропуснал да вирне брадичка с напомнящото - "А днес говорихме само за мен."
"Да, но аз през цялото време мислих за себе си"- отвърнал втория...

Та сега Маев, на първо четене говорех за теб, но мислех за себе си :)))))))

Поздрави!
цитирай
13. maev - вица е супер...
17.12.2007 08:37
развесели ме рано в понеделник...
Вчера нямах настройка за работа на другия ден. Все си мислех, че е събота и се полага още един ден.
...
Чувството за мярка... Би трябвало да не е сложно - зависи от възпитанието - казват ти кое, как и колко е прилично и ти спазваш. Това става част от теб... и не ти тежи изобщо, не те ограничава... Ако ти се губи някоя година от първите 7, мярката не ти е вътрешно присъща, а привнесена от вън... Но за да не влизаш в прекалено много конфликти си я налагаш волево - проста работа! Трябва само да разбереш къде са границите...

И започваш да експериментираш, докъде можеш да стигнеш в различните измерения... Оказва се обаче че тези граници са нещо доста разтегливо... За едни са едни, на други им е позволено повече... Питаш се защо е така и кой налага границите, мярката... И с какво право!?

Изкушаваш се от мисълта, дали не можеш да преместиш по някакъв начин тези граници... да разшириш границите на позволеното,... В началото само за себе си, а после за всички... като така разширяваш и обогатяваш възможностите на човечеството - какво изкушение... достойно да бъде мисия...

Много хора дори не си задават въпроса, какво би станало ако не спазват мярката, ако прекрачат границите. На други това им тежи и започват да си мечтаят - мечтаят си обаче, не да няма мярка, а да могат те да определят границите... да казват кое е добро и зло, да пишат правилата. Мечтиии...

Но дори всички да спазват мярката и да се движат в границите и да им е хубаво, винаги ще се намерят и такива, за които самото съществуване на мярка и граници ще е вече предизвикателство - някакви ДРУГИ, за които тези граници са видими, осезаеми.

...боя се че се отдалечих от темата...

Мисли за себе си!... сещам се за една мисъл но не помня на кого беше... най-вероятно на никого... "Когато мисля за себе си, мисля за цялото човечество!"
цитирай
14. анонимен - ...
21.12.2007 12:11
http://emotewar.com/image/miro_metal/1.jpg
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maev
Категория: Други
Прочетен: 1255950
Постинги: 136
Коментари: 1341
Гласове: 3572
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031