Клишето.Нещо много оплювано, обругавано. Нещо на което се гледа с погнуса. Нещо което извиква веднага отрицателни асоциации за изтърканост, ретроградност, липса на въображение, духовна ограниченост. Символизиращо липсата на творчество, на единтичност, на свобада и какво ли не... Някой ни зове „да разчупим клишето, шаблона, калъпа, системата, матрицата...” – като тези съвсем различни думи са употребени, като синоними. Още много подобни синоними на клишето могат да се изброят, като например догма, стереотип...      Самата дума е френска и вероятно е свързана с печатарската индустрия, но клишето като феномен е нещо много по-ранно. Обикновено употребяваме думата клише за обозначаване на често употребявана фраза, която от много употреба се е „изтъркала” така, както печатарското клише се изтърква от употреба и в даден момент трябва да бъде подменено, за да не се влоши качеството на печата. Т.е. отпечатъкът, образът, който произвежда клишето, не е така ясен и отчетлив, както в началото, а е блед, размазан,  с не добре очертани форми... Но от друга страна, тъй като е изключително често употребяван, образът, който произвежда клишето е много добре познат и извиква директни асоциации – вече не е необходимо той да бъде дешифриран и осмислян – този образ въздейства директно върху представите и емоциите. Защото клишето, като че ли се е отпечатало в мозъка ни и е станало част от нас.   Нямам представа, кога се е зародило клишето. Мисля че то си върви заедно с човешката цивилизация и се развива заедно с нея. Но аз не мога да кажа, например, кое от повторенията в творенията на Омир е клише... или на Шекспир, Молиер, Гьоте – не познавам тяхното време, езика на тяхното време с неговите особености. А това, че някои фрази от тези безсмъртни автори или от Библията са се превърнали в клишета е съвсем друг въпрос. Например клишета като „Голгота”, „тридесет сребърника”, „всеки си носи кръста”, „да спреш мига”.   Може би клишето има някакви фази на развитие – възход и падение... Във всеки случай то е възникнало при точно определена ситуация, може би като крилата фраза или много точна фраза за отразяване на дадена ситуация или нещо характерно. Употребата му се превръща в мода, после отшумява. Друг път клишето просто ни дава някакви стандартни изречения напр. за начало на разговор – Здравей, как си!, при сърбите „Добар дан, йебо те!”, в английския „Хаудуюду”.   Или ни изважда от трудна ситуация – като студенти един приятел ме научи, какво да казвам, когато ме черпят с домашна ракия – ако е силна казваш с възхита: „Мммм! Силна е!”, ако е слаба „Много е мека и пивка!” . Тези фрази и сега ми служат – не съм си направил труда да ги обогатявам. Жената на един приятел пък ме научи, какво да казвам, когато манджата на домакинята не ми харесва: „Интересен вкус!”  - звучи като онова пожелание „Да живееш в интересно време”, затова тази фраза избягвам да я употребявам, търся все пак нещо позитивно, защото няма по-тягосно нещо от мълчанието на госта след първите хапки...   Мисълта ми е, че клишето е създадено за улеснение, именно защото създава моментална асоциация и е разпознаваемо, като йероглифа за китаеца, като пътен знак. Дори употребата му става автоматична – гледах еди какво си „по телевизора”. „Във вестника” писаха еди какво си - това е типично клише от тоталитаризма.   Всъщност клишено носи отпечатъка не само на своето време, но и дава информация за разни други неща – принадлежност към дадена група – възрастова, браншова, регион...    И макар до тук да говоря за клишето в речта, то е всеобхватно. Съпътства всяка човешка дейност: Клишета при поздрави и честитки; клишета при ругатни и псувни(да, човек би могъл да напрегне фантазия и да прояви творчество в такива важни за него моменти... но рискува да остане неразбран!); клишето го има във флирта и любовното обяснение; Клишето в леглото; Клишето в служебните отношения; Клишето може да е аргумент в спора; Клишето в усмивката, клишето в гнева;   При празнуване има много идиотски и тъпи клишета; клишетата се използват доста умело и в рекламите; има клишета и при пиенето на алкохол;(сещам се за един приятел, когото поканих да пийнем в някаква кръчма – „Бих пийнал мастика с таратор за мезе, но не знам дали ще ме разберат?!”, казва приятелят ми. „Кво ти пука – и аз ще пия това, защото ми се вижда интересно!” На него едва ли му пукаше дали келнерът ще го разбере, просто искаше да е сигурен че аз ще го разбера!)    Клишето съществува в почти всички изкуства – литература, изобразително изкуство, театър...  сещам се за „подхлъзването на бананова кора” в нямото кино или „човекът със стълбата”, който събаря всичко, „човекът с гипсираната ръка”...   Не бих казал, че клишето винаги означава комформизъм, обезличаване  и посредственост... напротив, клишето е един начин за личностна изява, заедно с оригиналността и фантазията. То е един вид стандарт, който е вече познат, приет и който следваш, когато не искаш да рискуваш да останеш недоразбран. Оригиналността и фантазията изискват от другите известни усилия, за да бъдеш разбран точно, приет и оценен... Не казвам, че не си заслужава човек да е оригинален, просто това е друга тема...   И ето ти го клишето е във върховата си форма – съвременно, модерно, актуално, точно... Колко ли време ще се задържи на върха, преди да се сгромоляса, да се изтърка, да стане кич... Преди да бъде възприемано като слаба ракия, топла бира, претоплена манджа...   Страшно е! Горкото клише! - все едно, че е жив човек... направо ми става жал за него! Започваме да го мразим, да го презираме, а всъщност не можем без него. Искаме да се отървем от него, но то е станало част от нас, стил на живот, нещо което много трудно се променя...  Изкуството се превръща в кич, музиката в чалга, удоволствието в кеф...   А когато говорим за клишето в обществото в политиката, клишето като правила, които са се превърнали в догми, като система, превърнала се в зандан, като „осъзната необходимост” (свобода), която се е превърнала в недоосъзната безизходица... Става тъжно нали... Да не говорим за клишетата в поведението на управляващи и опозиция, които ни излизат солено. Клишето в поведението на различните етноси. Клишето като шопски мъдрости...   Всичко е клише!... Останалото е мълчание... не и това е клише! ...Иска ти се да крещиш!... и се сещаш, че и това е клише... Ужас!... :)   Е, хайде :) ... Споко! Замерянето с клишета може да е също толкова забавно, колкото боят с торти по филмите от нямото кино. То може да доставя невероятно удоволствие... Важното е да си намериш такива, които да те разбират!     Често срещани клишета:(признавам че не мога да направя класация на 10-те най-) Хубав край... хубави хора. Мно яко, хипер яко, Стой та гледай Мани-мани, Мъка –мъка, Трябва да се оцелява, Ще го резна! Салатката-ракийката... Бой, е... и гръцка музика, (нещо съвсем различно от секс наркотици, рокенрол) Шарко-парко, Чичко-паричко, Кой пие, кой плаща, Кой опра пешкира Когато се изправиш на пангара Огън ми гори на главата, Яйце ми се пече, На калъп, Загря ми телефонът, Нямам време да се разболея Дреме ми, пука ми, Дебелия край Тънка работа Да минеш тънко, Да минеш метър Да прехвърлиш топката Не пасем трева, Оня дето клати гората Не си оставя магарето в калта Нека ме боли, Сега кво ше прайм, ше пишем ли? Да стигнем дъното... Защо нещата не се случват Хубав въпрос!

Ето първите клишета, за които се сетих. Поста е интересен, не мога да не се включа в коментарите:
Всичко е шест !
Ти се отнесе!
Ще ме търсиш ти мене, ама няма да ме има !
Назад, назад моме Калино….
Много работа…..Много съм зает….
Куче влачи, диря няма.
В един театър играем, номерата си ги знаем.

отдавна си мислех да напиша нещо за клишето, но се оказа нещо много обемисто, ако трябва сериозно да се пише, затова само съм маркирал някакви неща.

В процеса на писане съвсем се разколебах - защото не винаги може да се определи едно нещо дали е клише или си е крилата фраза, поговорка...

Едни и същи думи могат да са клише и да не са клише. Зависи кога къде и как са казани и кой ги е казал..
Наистина клишето може да е тема за една докторска дисертация - дори на няколко - защото във всяка област си има клишета и в тях е концентрирана някаква информация и дори емоция.

на клише, скоропоговорка и модерен жаргон при вас момчета... Не мога точно да ги разгранича перфектно, но има го този момент.

Но ако си говорим сериозно "Голгота" не може да бъде клише, точно защото всеки я повтаря. Поговорките също, защото са мъдростта на народа.
И да крещиш не е клише - аз го правя, защото всички мълчат! Но виж, от клише в леглото бих избягала...