Сестрите ни се върнаха, дано животът им да е хубав от тук нататък! Мисля че заслужават помощ от държавата (не обезщетение) за страданията, които понесоха. За мъченията и униженията. 
  В продължение на осем години страдахме заедно с тях. Чувствахме се малки, унизени, нищожни, безпомощни... заедно с тях.   Ако на Коледа, Великден и Гергьовден не мислим за тях, за поредното дело, обикновено е било защото се е случвало  друго по-лошо нещо – като нещастния случай с децата пред „Индиго” или атентата срещу войниците ни в  Ирак...   Наближава празник, радваш се мислиш обичайните неща, но имаш едно наум: „Какво ли ще ни сервира съдбата за тази Коледа!”... и се молиш да няма.   Най-унизително е на Гергьовден! Армията марширува, паради, речи, водосвети... а някой някъде си прави каквото си иска с наши братя и сестри, българи! Питаш се какъв е смисълът от тази армия?!   Ако българинът е на последно място в класацията по щастие, то една от причините е унижението и нещастието, което изпитва, слабостта на държавата ни по случая със медицинските сестри. Това унижение ще има своите последици върху психиката на българина, както Ньой и Букурещ!   И това няма да е всичко. Присъдите не са отпаднали. Те са присъди срещу България. България е победена и ще си плаща! Плаща и Европа... дано това ни накара да се почустваме европейци... и да бъдем европейци...   Около всеки голям празник ще се сещаме и ще се молим да не ни сполети някакво поредно нещастие...   Щом сме избрали да сме слаби, ще се молим... Докато не изберем друго!   „Ама т’ва въпрос на избор ли е?! Ама то е съдба!” ще каже някой...   Въпрос на избор е.

Ако през всичките тези години си го възприемал толкова емоционално...често се случва - когато дълго чакаш и се надяваш на нещо с голямо вътрешно напрежение - в момента, в който го дочакаш, ти е едно никакво - не можеш да се зарадваш...

Имаш странно чувство за хумор, да не кажа друга дума.

Хора, най-после се случи!!!! КАК да не се радваме, бе??
Колкото и грешки да имаше в кaмпанията..успяхме най-накрая, и това е важното.

Права е forevercarreion,че ако не се научим да гледаме хубавото, а не лошото, ще си останем завинаги недоволни и зле.
Дипломaцията се провали още преди години- одавна трябваше да уредят въпроса с пари!! Нашите медици си бяха заложници, нищо друго, а навсякъде по Белия Свят заложниците се изкупуват! сетихме се най-накрая и ние..
А се радвам, че миличките, най-накрая се завърнаха, РАДВАМ СЕ !!!

Абе Джинги би и ти ли го удари на страдание, наред с нередовните тука.Не очаквах от тебе такова нещо))))

Хубаво е , че всичко завърши добре за сестрите. Дано да се възстановят бързо и да забравят завинаги всичко лошо. Пожелавам им го от сърце. Колко навреме се намеси Франция в лицето на новия си президент Никола Саркози и неговата съпруга. Наистина е събитие.
Мариана

Бъдете естествени и първични поне,след като сте бедни ,българи!
Ние сме толкова големи комплексари ,че дори не можем да се зарадваме с една чиста радост на това чудо...а всъщност,не ни дава мира и спокойствие генералния въпрос:
"Защо така ---Франция го може ,а ние --не!?"
......Просто ,вие ,които сте в София ,направете си труда ,отидете до френското посолство...оставете пред него цвете ,покажете на французите ,че българите не са толкова тесногръди---разбират от жестове(боже,жест ли беше това....божия милост по френски ,ли!?)
Да живее Франция!Да е жива и здрава Сесил Саркози!

И азплаках, но това е политика, тез игрички са нам неясни и колкото и да сме умни...... пожлитика и пари ...и ти народе си мълчи, но ме накефи френската президентша с простото си облекло бяла блузка , черен панталон , а нашата , уфффффффф ......

#3 българинът не е такъв
#8 аз не ходя до посолства. Всъщност, онази злобната мадам, която на времето не разписваше френски визи(вече не е в БГ), на мен ми разписа... :)
Имам познат французин - поздравявам го за празници(вкл 14 брюмер), когато Франция стане шампион ... Благодаря ти че ме подсети, ще пратя една благодарност на Клод, щото той ми е връзката с Франция.

Както спомена някой в един от предишните постове по темата, мен също ме интересува каква точно е истината.

... Аз обичам приказките с добър край... обикновено има поука...