Прочетен: 4468 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2009 17:38
Бракът бил демоде, има ли смисъл да се женим, като 50% от браковете завършват с развод? Бракът не е ли убиец на любовта?! Такива риторични въпроси изобилстват. Самата позиция – защо да не живеем без брак(развита доста успешно в “Четири свотби и едно погребение”) се смята за непоклатима, модерна, практична, едва ли не перфектна за динамиката на съвременните хора...
Е добре! Нека си е непоклатима и желязна.
Според мен обаче бракът не е демоде – напротив. Той е нещо, което допринася не само за хармонията в отношенията, за възпитанието на децата, но и за хармонията в обществото.
Но в брака, често нещата не вървят. Кой е виновен и защо не вървят? Ще си позволя най-нагло да изложа мнението си, което е твърде субективно - могат да се прочетат обстойни анализи по въпроса, написани научно.
Когато семейството не върви, виновен е винаги е мъжът.
Някой може да търси причините другаде – у жената, в странични фактори, в икономическата криза, напрегнатия живот...Но, излишно е да бягаме от истината. Тя е такава каквато е.
Може да се направи някакво диференциране, просто за да навлезем в някакви подробности, но това едва ли ще промени съществено картинката.
Нека видим как се развива един брак. И ще се видят причините той да се развива добре или не...
1.Брак, сватбено пътешествие. Първите няколко години.
Младоженците са още влюбени, когато започват да усещат странично влияние – на родители, братя и сестри... И на приятелите. Новото им положение декларативно се приема от всички – радват йм се и ги поздравяват, но на практика не винаги е така.
Как се започва – ами на сватбата се получава първият сблъсък “на идеи”. Каква сватба, къде, каква музика, кой какво плаща. След това – разбор на сватбата – кой какво казал, какво подарил, кога си тръгнал... кой не дошъл и защо. Мислите си, че това са дреболийки. Мислете си! Може на влюбените това да не оказва никакво влияние в момента – но народната памет е жива! Рано или късно спомените ще бъдат разсекретени и употребени.
Понякога и самото сватбено пътешествие може да има някакво влияние, макар че младоженците са сами, те са щастливи на някое екзотично място – на остров Аруба, на Мармарис или в Златоград... все места, където друг път кракът им няма да стъпе...
Идват първите семейни проблеми, които изискват общо решение. Къде да живеят, финансите, домакинската работа, забременяването. Обикновено първото и последното са решени преди сватбата. Остават финансите и домакинската работа. Тези два въпроса добиват нови измерения с появата на бебето. Тогава обикновено се появява спасителната тъща, а с нея и отношенията “тъща –зет”, - красика в жанра. Съвет – когато прави кастинг за съпруга, добре е младежът да казва на момичетата да се явяват със своите майки. Уви това е невъзможно...
Този период би минал безпроблемно, ако мъжът изкарва достатъчно средства за да покривят нарастналите нужди на семейството. Добре е да има желание и да умее да помага в отглеждането на бебето, защото това е много труден период за жената, особено ако и е за пръв път.
Грешки които се правят от мъжа през този период:
-недостатъчно финансово обезпечение;
-нежелание да помага в къщи;
-не достаточно внимание и предпазливост в периода на бременност – нещо което може да има тежки последици;
-бягство с приятели – да речем мъжът не иска да остави старите си навици и прекарва много време с приятели, - жена му би казала “в безгрижие и незаинтересованост”;
-прекалено “отдаване” на работата;
-неподготвеност за това, какви жертви и компромиси може да прави и какви не бива да допуска... Сблъсък на ценностни системи;
-борба за доказване – старае се да докаже особено пред приятели, пред родители, че той командва в къщи. Може да си позволи да унизява. Да бие.
2.Години на равновесие, баланс, разбирателство.
Ако бракът прескочи първата бариера и любовта е съхранена, семейството навлиза в следващия си период, който може да е повече или по-малко продължителен. В този период има някаква инерция в добрия смисъл, съпрузите са се опознали и се разбират с половин дума.
Възможно е обаче, съпрузите само временно да са туширали нещата през първия период, например проблемите да не са решени, а само отложени;
Най-напред да изясним, какво е любов все пак... Защото любовта може да има хиляди лица и не е ясно дали става дума за едно и също нещо. Първоначалното предбрачно състояние на влюбеност е преминало.Но дали се е превърнало в любов?!
Любовта е “волята да разшириш границите на своя „Аз”, с цел да осигуриш своето собствено и нечие чуждо духовно израстване” – според американският психоаналитик Морган Скот Пек. Може да се разсъждава по това определение...
Мога да ви предложа още едно – на Ерих Фром, което има сходни елементи и разлики.
“Но любовта не е чувство, защото чувствата са временни, а истинската любов е вечна. Тя е действена по своята същност. Тоест тя представлява активност на човека, вътрешно присъща активност....”
Общите свойства на любовта са отговорност, загриженост, уважение, познание. Фром ги определя в един по-широк смисъл, отколкото се употребяват в обикновения език. „Отговорност не означава само да си отговорен за другия, а да си отговорен за развитието му, като напълно незазависимо, самостоятелно и индивидуално същество, уважение означава да уважаваш правото на другия да се развива, като самостоятелно вътрешно активно същество, загриженост означава да се грижиш за другия и за неговото развитие, защото човек се грижи за онова, което обича и обича онова, за което се грижи, познанието означава да опознаеш другия истински, което може да стане само чрез акта на сливане в любовта...”
Направете една пауза – тези определения съм ги асимилирал не с дни, а по-продължително, защото имам един файл с още 20-30 определения, които по някакъв начин казват нещо за любовта, разкриват по нещо от нейната същност.
През този втори период, в семейството може да има хармония, между личностите, интересите, характерите, сексуална хармония... Изобщо всичко може да е наред, ако има любов, както е формулирано по-горе. Момент... само да не си помислите, че за да обичате ви е нужно да знаете някакви си там определения, макар и написани от големи учени. Далеч съм да внушавам това.
Грешки които един мъж допуска в този период:
-може да се отпусне, да изостави някои свои амбиции, мечти...
-да бъде прекалено самоуверен и да не може да разбере съпругата си и това, как иска да се развива; Съпрузите трябва да живеят по-добре, да се развиват по добре, отколкото ако бяха останали при мама и татко; Иначе за какво се женят?!
-да подценява въпросите за развитието на децата, да се отдалечи от тях, да се превърне в машина за пари;
-като следствие от тежкия първи период, може да се получи едно отвикване съпрузите да ходят на кино теарът, ресторант, на екскурзии... Да речем само двамата, като оставят децата на родители...
-да разбира жена си и да усеща нейните интереси. Тук е място за теорията на моят приятел инж.В.Славов за валенциите: “Всеки човек има определен брой валенции- това са интереси и желания в различни области, които той/тя търси начин да задоволи. Съпрузите задоволяват взаимно в някаква степен определен брой валенции... Всички е невъзможно. Останалите валенции, се “аутсорсват”... Т.е. търси се тяхното ефективно задоволяване извън семейството – приятели, клубове, работа, спорт...” Добре е един съпруг да прецени, кои от валенциите на жена си може да задоволи на нужното ниво.
-допуска прекалено отдалечаване на двамата съпрузи в тяхното развитие. При жената има известен период на застой при майчинството – може да е затъпяващо, за сметка на радостта от децата. След това жените могат да наваксат донякъде, ако са омбициозни дори да изпреварят съпруга – нищо обезпокоително по принцип...
-случайните изкушения в този период нямат фатално значение, няма фатално значение и прекаленото въздържане и избягване на изкушенията...
3.Средната възраст.
Децата са порастнали, грижите около тях намаляват и съпрузите изпитват някаква празнота. Мечтали са си за това време дълго, но когато то дойде, като че ли нямат готовност, желание, отвикнали са.Нуждаят се от взаимното си внимание и любов, но не винаги получават, каквото искат.
На физическо ниво - промяната на потентноста, взаимното физическо привличане... не винаги е фатално. Понякога се появяват болести, които тотално могат да разбият щастието в едно семейство, не е рядкост отношение “болник- санитар”.
Мъжът навлиза в рисковата средна възраст. Той често си остава момче, в своите мисли и мечти. Всеки рожден ден е свързан с равносметки... не винаги радостни. Това започва от 37-38г. Той няма представа, колко е млад, плаши го числото 40! Може да има усещане за нещо пропуснато в живота. Или пък да търси потвърждение за своята мъжественост, чрез връзки с други жени. Друго усещане е че е недооценен, че е използван, че е неразбран. Има нужда от уединение ... или от общуване с други хора.
Жената пък навлиза във възраст, когато й се иска “някой да се грижи за нея”... Опитвал съм се да разбера, какво означава това. Свързвам го с усещане за сигурност и внимание, решаването на проблемите да не пада на нейните рамене. Носталгия по романтиката от миналото...
Грешките в този период могат да бъдат:
-мъжът е отвикнал да ходи заедно с жена си на кино театър и т.н.... отвикнал е да я глези, тотално се е отчуждил от семейството;
-съпрузите не си говорят достатъчно (извън битовото общуване), разчитат на инерцията;
-изкушенията пред мъжа и пред жената са по-силни и в този етап те по-често преценяват, че могат да им се отдадат;
-нараства егоизмът у мъжа(понякога и у жената) – това може да е фатално за брака;
-може романтизмът да бъде заменен с цинизъм. А това е отблъскващо и може да има сериозни последици;
-може да възникне въпроса за ценностите, за това, доколко бракът все още оправдава своето съществуване или е просто форма на съжителство изчерпана от съдържание;
-съпрузите са престанали да се развиват и да бъдат един за друг мотиватор и стимул за развитие, понякога дори деградират;
4.Старост... Не знам, кога започва този период. Баща ми се ожени повторно на 61г и беше видимо ентусиазиран... Сексуалният живот може да продължи и 70-те и 80-те години. Любовта също може да съществува, доколкото човек не престава да се развива... Дори човек може да се влюби...
Основните проблеми тук са болестите, финансовата слабост, самотата...
Разбира се обществото все още не е проумяло водещата роля на мъжа. Тази роля никога не е отричана открито, но си заравяме главата в пясъка. На практика се орязват права на мъжа а се дават на жената. Орязват се правата на семейството, като се дават същите права на безбрачните двойки – нещо което не намирам за уместно. Достатъчно е че всички деца независимо дали са родени в брак или не имат равни права. Безбрачното съжителство е просто вид презастраховане, израз на недоверие, нежелание да се поеме отговорност.
Не се стимулира жената да бъде домакиня – напротив, това се смята за срамно и непрестижно.
Даването на привилегии на самотните майки, води до тяхното увеличаване. Даването на права на безбрачните двойки също ще ги увеличи. Не само това – неволно а може би и волно се отива по-далеч... На практика така се легитимира и многоженството.
Всички тези неща не се вписват в конституцията ни... както и безплатното здравеопазване, образование те се превръщат в кухи фрази в този върховен закон.
Е, въпреки това, аз съм за брака, гражданския брак, като доброволен съюз, договор и т.н.. Това е демократичното, което позволява брачен договор между лица с различна вяра. А който желае църковен – ок... лошо няма. Изравняването на църковния брак, с гражданския не е полезно. Това омаловажава ролята на държавата за сметка на църквата.
А църквата разделя хората, защото не признава другите!
Тя не признава ценностите на другите!
А други, винаги ще има!
Избирам тази песен на Били Джоуел – много е приятна.
Поздрави за поста! :)))
Не съм съгласна.
Наистина, "държава и семейство се рушат отвътре"...но в семейството може ли да става въпрос за ВИНА? Каква вина? Че всеки от двамата е такъв, какъвто е? Което не се покрива с очакванията на другия? Точно така и точно толкова "виновна" може да бъде и жената. През всичките етапи на семейния живот.
Поздрав и усмивка! :)
Хората са склонни да търсят вината у жената, по дифолт.
