Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2007 09:03 - В Къпиновския манастир
Автор: maev Категория: Други   
Прочетен: 1910 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 30.04.2009 17:50


...Дядо Георгий се включи по-късно в купона, след като приключи с вечернята... И веднага стана център на внимание. Разказваше за себе си, това май никога не му омръзва (и аз обичам да говоря за себе си и не ми омръзва, но все пак не съм игумен). Питаше колежките за имената им и се обръщаше към тях на име или на “чадо”... Спомена доста еретично (по скоро еротично), че макар “мъжете да СМЕ малко, бихме могли да се справим с по-многото жени”... това “сме”, като че не беше усетено като нюанс от похапващата публика, в която се превърнахме наблюдавайки този актьор в черно. Ана, майката на Принцесата си тръгна, което предизвика нескрито недоумение у дядо Игумен, щото той тепърва щял да ни пее... Щах да го слушам заспивайки в килията си...   Не е честно! Целият ден бях с новите си приятели на разни свещени места, а сега нямаше никой наблизо. Докторът беше на друга маса, наобиколен от дами – грях бих сторил, да им го отнема. Принцесата си тръгна заедно с майка си. Джуниър беше приключил много преди тях и се оттегли макар и с нежелание в килията си, под контрола на леля си. Бях приятно уморен, а примерът на Ана беше много смел и още по-много положителен. Когато някой ми даде положителен пример не мога да не го последвам! Просто я последвах, без да изчакам, полагащото се по норматива за благоприличие...   Я да видим как ще звучи „Изгрев” на Нора Джоунс – един ангелски глас... Тъкмо подходящ, когато разказвам за светата обител, струва ми се... http://www.youtube.com/watch?v=W6sE1L2laCc   ... Излязох от килията. Разкошна сутрин! Направих една сутрешна разходка из околностите на манастира... Имаше всичко, каквото е нужно за един средностатистически рай – бистра рекичка, полянки, непроходими гори, балкан, добре гледани овощни дървета, малка бахча... кошари с овце...(само дано вече да са му оправили кенефите)... Щях да пропусна и нещо много важно – шадраван с водни лилии!   Приятно е да се разхождаш по черните пътища и пътечки... Красиво е да погледнеш манастира от високо...   Когато се върнах, вече беше оживено, дядо игумен се приготвяше за сутрешната литургия в малката църква, която се намира в манастирския двор. Жените влизаха по една по две вътре, не знам колко от тях бяха вярващи, колко отиваха от любопитство, в очакване на поредното шоу на дядо Георгий – а той не спираше да говори, да разказва, независимо колко хора го слушаха. Говореше за манастира, за проблемите, как се руши, а няма пари да се въстановява, обръщаше внимание на уникалните стенописи, разшифроваше какво е нарисувано... Ана се появи, заедно с Принцесата и поздрави с очарователна усмивка. „Как сте..., как спа Принцесо?!” „Ами добре, благодаря!”  „Много си ранобуден...” похвали ме Ана. Казах й че не съм бил до края на купона, но осъзнавам, колко много съм загубил... Тя обаче не осъзнавала.   Появи се и Джуниър още леко сънен с разчорлена коса. „Ейй... здравейтеее!” каза шепнешком и се присламчи към компанията... Наслаждавахме се на пеенето на дядо игумен... Наистина е удоволствие да слушаш такъв разкошен бас, а не някакво си пискливо носово мънкане... Топваше китката здравец в светената вода и правеше кръстове във въздуха... Минаваше покрай всеки, казваше по нещо, кръстеше,  подаваше кръста и ръката си за целувка ... И мен ме пречисти, макар, че тогава не го бях разбрал... Въобразявах си, че лекотата която усещам е от природата, от свежия въздух и прекрасната компания. Джуниър беше много сериозен, принцесата гледаше спокойно, а Ана леко се усмихваше – даваше да се разбере, че за нея това е просто зрелище...   „Варваш ли?!” Попита ме, като излизахме... Казах й че съм далече от тези неща. И че правя много голяма разлика между вяра и религия... (Всъщност, искаше ми се да вярвам, но не можех...) постарах се усмивката да не изчезва от лицето ми... Мисля, че забеляза това и замълча...   „Еййй! Хорааа! Елате да видитеее! Жабаа!” Джуниър беше до шадравана с водните лилии... Отидохме с Яна... Принцесата се оживи... Най-прекрасната жабка на света се беше качила на едно голямо листо от водна лилия! Светло зелена, с жълта гушка, която потрепваше в такт...  „Прекрасна е нали?!” „Да, казвам... като в приказка!” – това май не трябваше да го казвам, но късно... „Жестокоо! Можеш ли да я хванеш?!” това си беше, като команда от страна на Джуниър. Опитвах се да спазвам някаква дистанция, но не винаги успявах... „Мога”, казвам, но не давам никакви признаци, че ще го направя... Яна се оживи... „Искам да я хванеш! Искам! Искам!...” Необичайно беше за една принцеса така да се глези...  нямаше и следа от шопеновата меланхолия... „Добре!”. Пристъпих внимателно и с рязко движение хванах жабката...   Започнахме да я разглеждаме... Гледах реакциите на децата... Джуниър я погали... не криеше възхищението си от тази земна твар... „А можеш ли да я целунеш?!” пита ме Яна, без да откъсва поглед от жабката. Правеше се на сериозна. Видях, че Джуниър направи гнуслива физиономия.. „Мога,... нали не очакваш да се превърне в принцеса?!”   „Да видим!”... каза Яна все така „сериозна” и погледна Джуниър...   Бях им казвал, че в приказките всичко е истина... дори на пръв поглед невъзможните неща.  И изобщо, ако в този живот човек може да вярва на нещо, то това са приказките... Тогава Принцесата ми се усмихваше леко иронично... а Джуниър... за него не бях сигурен дали ме разбира... Е, сега май беше дошъл часът на истината.   Не знам защо се вълнувах, когато доближавах жабчето до устните си... Знаех че няма да се превърне в нищо... Ще си остане най-прекрасната жабка на света. Затворих очи и я докоснах с устни... Може би щах да й пусна език по инерция... но не и сега, пред децата...   Отворих очи... Джуниър гледаше жабката и мълчеше. Е поне го бях предупредил... Макар и на девет години той вярваше още в Дядо Коледа, а сега беше леко разочарован... Чувствах се неловко... особено пред тържествуващия поглед на принцесата...   „Още е мъничка! Мнооого е мъничка,  казвам, но като папка редовно мушици ще порастне! И тогава... знае ли човек?!...” – опитвах се да обясня по някакъв начин чудото, което не се беше случило... Седнах в края на шадравана, и протегнах ръце напред... Принцесата продължаваше да се усмихва с нежна ирония, като наблюдаваше, как жабчето скочи от ръцете ми в шадравана и се скри някъде на дъното, вдигайки пушилка...  „Какво, питам я, да не би да имаш друга версия?!”   „Е версия е силно казано... Сетих се, че си женен! ... Всъщност, няма значение! Нали?!”     Пускам пак Нора Джоунс... като я слушам си мисля за теб Принцесо... Не знам защо!...  




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Пиши!
12.07.2007 09:51
Това, което си написал ме увлича.. Защо си започнал чак сега?
цитирай
2. maev - не знам защо
13.07.2007 16:40
... още не съм започнал.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maev
Категория: Други
Прочетен: 1255899
Постинги: 136
Коментари: 1341
Гласове: 3572
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031