Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2007 12:52 - За професионализма на учителя
Автор: maev Категория: Други   
Прочетен: 2694 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.04.2009 08:30


Кольо Горчев (основател на ПМГ "Никола Обрешков", гр.Казанлък)- учителят ми по математика, наскоро издаде книга:  "Живот отдаден на професията учител по математика"  - изд. Хеликон - гр.Казанлък.(това не е реклама, книгата не се продава по книжарниците)

Беше споменал, че готви книга в края на 2004г. Тогава откликна на поканата ми да ми гостува в къщи. Запознах сина ми с него. Беше в много добро настроение – говореше за „ненормалните” учители – тези, които обичат професията си и учениците. Преди това ми зададе следният въпрос: „ Ще ти задам един въпрос... В ефира се разпространяват радиовълните на хиляди радио и телевизионни станции. Даваш ли си сметка, какво им е на тези атоми и молекули?!” Отговорих му начетено, че материята се стреми към равномерно разпределение на енергията –  състояние наречено ентропия. В тази връзка се споменава и константата на Болцман – ентропията беше един от въпросите по физика, който беше затруднил сина ми и трябваше да изчета както урока, така и писаното в разни речници, справочници и каквото успях да намеря тогава(към 2002г). „Да.. да... Но не си ли мислил, че са твърде много тези вълни, които преминават през въздуха!” „И през нашите тела също” добавих... „ Просто задавам въпроси!... Иване виждаш ли баща ти, какъв учител го е учил! ... Ненормален! Дето задава ненормални въпроси! ... И съм ги учил, моите ученици да задават ненормални въпроси!... Тебе кой те е учил? Симеонов ли? – и той е ненормален!... Аааа, Караджова – и тя е мой човек! Много е добра!
  ... Прочетох му книгата с интерес. Написана е много добре. Избрал е интересен подход - други разказват за него(което си има плюсове и минуси), разбира се не от скромност – така човек добива по-жива представа от една страна. А от друга страна, по този начин, многократното използване на изразите „моя научен метод”, „моите ученици”, „моите милиони” не звучи, като някакво самоцелно самоизтъкване, а бих казал, доста скромно дори. Книгата не е една от многото „пенсионерски мемоари”, каквито има по сергиите и които се четат само от пенсионери. Тя би могла да има практическо значение за учителите, а и за всеки човек, като родител, например. И то именно заради „научния метод”, доста простичко изложен в книгата.   Ако преди години., когато бях ученик, някой ми беше казал, че Горчев работи по някакъв научен метод, щях да се превивам от смях... и не само аз. Смятал съм, че е достигнал до този начин на преподаване интуитивно, а амбицията и любовта към професията и към учениците са го мотивирали да го усъвършенства и да постигне забележителни успехи. Също и контактите му с И.Ганчев, неговият приятел. (Сборникът със задачи на Ганчев-Петров, беше това с което се започваше – най-лесният сборник. Тогава дори съм се питал, как може някой да направи сборник с толкова лесни задачи... Лесни, ако те е учил Горчев!) Но още тогава, като ученици, сме си давали сметка, че той има метод, (система на преподаване, подход) и сме го обсъждали помежду си - неговия подход и метод, начина му на преподаване, начина му на работа в час и в математическата школа. И сме си давали сметка, че имаме един голям шанс да ни учи един голям учител. Разговаряли сме и за това, че задачите са нещо сравнително просто, че ето тук ти е дадено условието, ясно е какво се търси или какво трябва да се докаже. Задачата винаги има решение, освен ако не трябва да се докаже, че няма решение. А в „живота” не винаги се знае какво се търси и ако се знае, дали проблемът е решим.   Разбира се за някои неща, човек си дава сметка по-късно. Например, на пръв поглед изглежда много лесно прилагането на „метода на Горчев”. Дори, някой би казал, че в него няма нищо особено и определението „метод” е изкуствено, защото фрагменти от него са изложени доста подробно в учебниците по педагогика, методика и педагогическа психология. Но прилагането му на практика не е така просто, както изглежда. Напротив – невероятно трудно е и за много учители сигурно е непосилно. В книгата се обръща внимание на самодисциплината на учителя, това да умее да не се поддава на провокации от страна на учениците... Защото всеки от нас си спомня, как часът по немски при Коскин, можеше да мине в спомени за Германия, часът по физика при Христов, с разкази за академик Даки Йорданов и „неговия метод” за изпитване на студентите и преподаване, а в час по руски можехме да чуем живи спомени за Пеньо Пенев. Не казвам, че това е било безполезно и че не ни е било интересно... напротив. Но да съумееш да накараш и силният ученик, който мисли, че всичко си знае и слабия, който смята, че няма смисъл да се мъчи с „тая математика”, да са „в час”, това малко учители го умеят. А макар да бяхме "подбрани", силите ни, дори по математика бяха доста различни. Спомням си, че след създаването на Математическа гимназия, Горчев „върна” в Първа гимназия само един ученик – спомням си дори, по какъв начин го направи и момчето въобще не се обиди – каза му, че тук ще е трудно за него, а там ще се чувства по-добре.   Да въведеш перфектна дисциплина в час (необходимо условие, за нормално протичане на часа по математика... пък и по каквото и да било), която не се нарушава от това, че той, или някой друг е пуснал някоя шега. Да мотивираш учениците да работят самостоятелно и заедно, като си обменят идеи и хрумвания, това е много трудно постижимо. А ние се събирахме да решаваме заедно задачи и извън часовете, щото бяхме в отбора! Да, ние се състезавахме помежду си, но имахме и общи цели, като това че „на следващото състезание, трябва да ги бием!” Математиката ни беше една от основните теми – големите задачи в сборника на Будуров-Флоров, различни любопитни и занимателни задачи, голямата теорема на Ферми..., списание „Математика”, странностите на учените математици и физици, които преди векова са били с много по-широки интереси...   И накрая да мотивираш тези деца в една много особена възраст, да превърнеш математиката от един труден и отблъскващ предмет в нещо интересно, занимателно, в начин за изява, в състезание – това не е възможно да се постигне, само като си преподадеш урока по учебника.   В книгата му е отделено внимание на работата на директора с властите – осигуряването на средства е жизнено важно за развитието на едно училище и за привличане на добри учители.   При срещите с класа, сме си говорили за това, какво ни е научил Горчев, какво ни е дала Матиматическата гимназия, математиката (математиката, както се шегуваме, на никого не е простила). От една страна не можем да не си спомняме хубавите години, добрия колектив, учителите. От друга страна дисциплината, самодисциплината и начина да се работи, да няма страх от задачата, проблема, а да се решава с мисъл с последователност и комбинативност, да не се отказваме. Умението да се чете условието, да се разбира значението на всяка дума и препинателен знак и да се използва всичко, което е дадено. Умението да се задават въпроси – па макар и тъпи... Защото няма тъпи въпроси, има само тъпи отговори. След решаването на задачата, да се изследва, дали това е единственото решение, дали решението е наистина реално решение... („решението на едно уравнение, не винаги е решение и на задачата” – цитирам от книгата по памет)... И накрая, макар че решаването на задачи, може да се прави и за удоволствие, за почивка, то не е нещо самоцелно, безполезна приумица на учителя... Чрез решаването на различни задачи, се представят различните разнообразни методи и подходи... Затова решаването на една или друга задача не е случайно хрумвате, а резултат от внимателен предварителен подбор. Точно затова не е задължително един подход да се представи с някаква трудна задача, а по един прост, но атрактивен начин. Това са неща, които просто и ясно са описани в тази книга, като я правят ценно методическо ръководство.   Тази книга ми даде възможност да опозная по-отблизо моя учител по математика, да се опитам да си обясня, различни негови действия, които може би не са ми били достатъчно ясни, да погледна на него от друг ъгъл. Все пак аз бях от първият випуск на математическата гимназия, на която Горчев беше директор – нормално е дистанцията да е по-голяма, от тази на учениците, които са писали за него в книгата му.   Прави впечатление, че книгата има за цел да е практически полезна и в нея отсъстват обширни описания от личния живот, емоционални изблици и отклонения. Основното е професията, професионалния път и развитие, проблемите свързани с това. Човек не може да не си даде сметка за професионализма в учителската професия и изобщо за професионализма, като нещо, без което не може да има прогрес.   Винаги съм се прекланял пред професионализма и професионалиста и съм се опитвал да разбера, кое го отличава от ... да речем от един човек, който си върши перфектно работата. Възприел съм една дефиниция за професионалиста, която гласи че „професионалистът не мисли за това, как да си свърши работата, а за това, как да я свърши най-добре”. Срещал съм и други дефиниции, в някои се включват и морални категории,   но по-кратко, по-точно и по-ясно от това определение не съм срещал.    Макар книгата да е написана непрофесионално и да могат да й се намерят недостатъци, тя ни казва невероятно много за професионалиста изобщо и професионалиста по откриване и развитие на таланти по математика: кои неща са ключовите в неговото развитие, какво го вълнува, коя е най-голямата му награда в живота, коя е най-ценната за него награда, с която е бил награждаван от властите, отношението му с властите, отношението на посредствеността към професионализма и професионалиста, пораженията, които може да нанесе облечената във власт посредственост... Усещането на професионалиста-учител за собствено достойнство и ценноста на постигнатото, стремежът му да измерва труда си и успехите си с реални критерии, желанието и умението да споделя професионалния си опит и методи, амбицията да произвежда професионалисти, които да са по-добри от него самия („ нека да ме бият” по професионализъм, пак цитат)... Голямата болка (каквато, признавам, не съм подозирал, че е присъща за безкрайно уравновесения и владеещ себе си, Горчев, на времето съм си мислил направо, че е дебелокож) от неразбирането, нооценяването, разрушаването с лека ръка на вече постигнатото в българското образование... И надеждата от новото поколение талантливи учители, с които той поддържа постоянен контакт, от продължаването на добрите традиции, въпреки трудностите...

Това са накратко размислите ми, породени от книгата на учителя ми по математика Горчев. 

Желая му здраве и дълголетие!



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maev
Категория: Други
Прочетен: 910029
Постинги: 136
Коментари: 1343
Гласове: 3570
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031